— Да.
— Кога? — Младежът се разгневи. Нима той и Сапфира нямаха право на глас?
— Не знам още. Може би след няколко седмици.
„Е, поне ми дават малко време“.
— А Близнаците какво ме караха да направя?
— Нещо, което дори те не могат да извършат. Ако изречеш името на някой предмет на древния език, можеш да призовеш истинската му форма. Изискват се дълги тренировки, но накрая постигаш пълна власт над предмета. Затова хората крият имената си — по същия начин може да бъде подчинен и човек.
— Странно, преди да ме заловят, имах видения за тебе в сънищата си, почти като гадаене.
— Понякога имах чувството, че ме наблюдават, но го отдавах на треската и мъченията. Досега не бях чувала някой да може да гадае насън.
— И аз не го проумявам — каза Ерагон и се заигра с пръстена на Бром. — Докато те лекувах, видях, че имаш същата татуировка като символа на пръстена. Какво означава?
— Имаш пръстен с яве!
— Да, беше на Бром. Ето виж.
— Това е знак, даван на най-доверените приятели на елфите, толкова е ценен, че никой не го е получавал от векове. Или поне така си мислех. Не знаех, че кралица Исланзади цени толкова много Бром.
— Значи не трябва да го нося!
— Напротив, задръж го. Това ще ти гарантира неприкосновеност, ако срещнеш елфи, и ще ти помогне да спечелиш доверието на кралицата. Моля те, не споменавай на никого за моята татуировка.
— Разбира се.
Беше му приятно да разговаря с Аря, но скоро се разделиха. Въпреки увещанията, Сапфира не искаше да му обясни какво е казала жената от прекрасния народ. Накрая Ерагон се сети за думите на Насуада.
— Ще хапна и след това ще отида при Муртаг. Ще ме изчакаш ли, за да се върнем после заедно до леговището?
— Ще те чакам.
Ерагон се нахрани набързо и като следваше указанията, стигна до малка килия, охранявана от джудже и човек.
— Когато решиш да излизаш, само почукай — обясни му мъжът.
Килията беше топла и добре осветена, в единия й край имаше малко писалище. В тавана бяха изсечени различни образи, а на пода бе сложен дебел килим. Муртаг лежеше на леглото и четеше някакъв свитък.
— Ерагон! Надявах се, че ще дойдеш!
— Как. Аз мислех…
— Мислеше, че ще ме оковат в някоя воняща дупка с плъхове — засмя се Муртаг. — Всъщност и аз очаквах нещо подобно, но Аджихад ми предостави всичко това, стига да не причинявам неприятности. Носят ми храна и каквото поискам от библиотеката. Ако не внимавам, ще се превърна в тлъст книжен плъх.
Ерагон се засмя и седна до него.
— Не се ли сърдиш, че си затворник?
— В началото бях много ядосан, но колкото повече се замислям, осъзнавам, че това е най-доброто място за мене. Дори Аджихад да ме освободи, едва ли ще се мотая навън.
— Но защо?
— Защото на хората ще им е неудобно край мене. А и винаги ще има такива, които да ме обиждат. Кажи сега, какво ново?
Ерагон му разказа събитията от последните два дни, като не пропусна и сблъсъка с Близнаците.
— Подозирам, че Аря е много по-важна, отколкото предполагахме — каза Муртаг. — Тя е могъщ магьосник, владее меча и неслучайно е избрана за пазач на яйцето.
Ерагон се съгласи.
— Знаеш ли, в този затвор ми харесва — продължи Муртаг. — За първи път не се притеснявам и мога да спя на спокойствие.
— Разбирам какво имаш предвид. Насуада каза, че те е посетила. Тя не спомена ли нещо интересно?
— Не, просто искаше да се види с мене. Изглежда като принцеса. Толкова е хубава! Когато се появи, си помислих, че е някоя дама от двора на Галбаторикс. Виждал съм разни благороднички, които не могат да стъпят на малкото й пръстче.
Ерагон слушаше думите му с изненада. „Дали е това, което си мисля, или си вадя прибързани заключения“.
— Колко дълго смяташ да останеш тук? Не можеш да се криеш винаги.
— Засега имам намерение да си почина — сви рамене Муртаг. — Няма нужда да търся друго убежище, а не искам да давам на Близнаците да ми човъркат в съзнанието. Сигурно ще се отегча, но засега съм тук.
СЕНКИТЕ СЕ СГЪСТЯВАТ
Сапфира събуди Ерагон, като го побутна с масивната си глава. Той измърмори и се надигна. В пещерата беше тъмно, а навън блещукаше Исидар Митрим, осветен от множество фенери. На входа на пещерата стоеше едно джудже и нетърпеливо потриваше длани.
— Трябва да дойдеш, Аргетлам! Голяма опасност, Аджихад те призовава. Няма време!
— Какво става?
— Тръгвай! Чаркна брага! Бързо!
Ерагон препаса Зар’рок и грабна лъка и колчана си. „Дотук със спокойния сън“.
Сапфира приклекна, за да се покачи на нея, и излетя от леговището. Орик ги очакваше с напрегнато изражение пред вратите на Тронхайм.