— Хайде, другите ни чакат.
Докато отиваха към покоите на Аджихад, младежът се опита да задава въпроси, но и Орик не беше съвсем наясно какво става. Двама войници им отвориха широките врати на кабинета. Аджихад стоеше зад бюрото си и разглеждаше една карта. Аря и един жилав мъж също бяха вътре.
— Ерагон, тъкмо навреме. Запознай се с моя заместник Йормундур. — Аджихад изчака двамата да се поздравят и продължи. — Събрах ви петимата, защото сме изправени пред голяма опасност. Преди половин час от един тунел под Тронхайм се появи ранено джудже. Въпреки че беше в много лошо състояние, то успя да ни съобщи, че насам приближава ургалска армия. Ще са тук след по-малко от ден.
Орик и Йормундур заговориха едновременно, но чернокожият мъж го спря с думите:
— Тихо! Това не е всичко. Ургалите не идват по земя, а под нея. Навлезли са в тунелите и ще ни ударят отдолу.
— А джуджетата защо не са разбрали по-рано? И как ургалите са намерили тунелите? — попита Ерагон.
— Под планините има стотици тунели, които са ненаселени — обясни Орик. — Малко джуджета навлизат в тях, така че е цяло чудо, че получихме предупреждение навреме.
Ерагон се наведе над картата, която изобразяваше южната част на Алагезия, но за разлика от неговата показваше по-подробно планините. Аджихад показа с пръст едно място близо да границата със Сурда.
— Според джуджето те са навлезли оттук.
— Ортиад! — възкликна Орик. — Това е едно старо селище, което е било изоставено след построяването на Тронхайм. Никой не живее там от векове.
— Вероятно някои тунели са се срутили. Предполагам, че сегашното име на Ортиад е Итро Зада. Към това място се е била насочила колоната, която е преследвала Ерагон. Оттам могат да прекосят целите планини и да унищожат и Варден, и джуджетата.
— Знаем ли колко са ургалите? — попита Йормундур. — Има ли с тях войници? Не можем да изготвим стратегия без тези данни.
— За жалост нямам представа. Ако Галбаторикс е изпратил и войниците си, шансовете ни са малки, но ако са само ургалите, може да победим. Орин и елфите няма да успеят да изпратят помощ навреме, но все пак проводих пратеници да ги предупредят. Говорих с Хротгар и решихме какво ще правим. Единствената ни надежда е да ограничим ургалите в трите главни тунела и да ги пресрещнем във Фардън Дур, за да не залеят Тронхайм. Ерагон, Аря, искам да помогнете при срутването на страничните тунели. Две групи джуджета вече се занимават с това. Ерагон, ти ще помогнеш на групата отвън, а Аря на другата — под Тронхайм.
— Защо направо не срутим всички тунели? — попита Ерагон.
— Защото — отговори Орик — това ще принуди ургалите да разчистват пътя и е възможно да завият в посока, в която не искаме да отиват. Например може да нападнат други джуджешки градове, на които няма да сме в състояние да помогнем.
— Има и друга причина — намеси се Аджихад. — Хротгар каза, че ако всички тунели се срутят, има опасност градът да пропадне.
— Значи няма да се бием в Тронхайм? — попита Йормундур. — Казваш да ги пресрещнем навън, във Фардън Дур.
— Точно така. Не можем да отбраняваме целия град. Твърде голям е, затова ще запечатаме проходите, които водят към него. Това ще принуди ургалите да излязат в кратера, където ще има място да разгърнем армиите си. Не можем да си позволим продължителна битка, защото ургалите ще проникнат в Тронхайм и ще ни заклещят.
— Ами семействата ни, какво ще стане с тях?
— Наредил съм да евакуират всички жени и деца в околните долини. Ако претърпим поражение, ще се насочат към Сурда. Това е всичко, което може да се стори с оглед на обстоятелствата.
— Господарю, Насуада с тях ли е? — попита облекчено Йормундур.
— Да, въпреки че не й беше приятно. Ургалите ще пристигнат след няколко часа. Знаем, че са многобройни, но трябва да удържим Фардън Дур. Ако загубим, това ще означава гибел за джуджетата и Варден и вероятно поражение за елфите и Сурда. Нямаме право да губим битката. Сега тръгвайте и се заемайте със задачите си!
Излязоха от кабинета и се разделиха. Йормундур тръгна към казармите, Аря и Орик — към подземията, а Ерагон и Сапфира — към вратите на Тронхайм. Въпреки ранния час градът беше буден. Хората тичаха, предаваха съобщения и пренасяха провизии.
Ерагон беше убивал и преди, но никога не бе участвал в мащабна битка. Знаеше, че може да се справи с няколко ургала, но в общото меле всичко беше възможно.
Излязоха от Тронхайм и се огледаха за джуджетата, на които трябваше да помагат.
— Може би са от другата страна на града — предположи Сапфира.
Ерагон се съгласи и я прегърна през врата. Тя заобиколи и се приземи леко сред група джуджета, които копаеха с кирки.