Орик изруга и скочи на крака, но Муртаг го спря с думите:
— Всичко е наред, Аджихад ме освободи.
— И защо?
— Според него това е възможност да докажа добрите си намерения. Явно не смята, че мога да навредя.
Ерагон кимна доволно. Муртаг беше отличен боец и на него можеше да се разчита в битката.
— Откъде да знаем, че не лъжеш? — попита Орик.
— Защото аз казвам така — обяви един твърд глас. Аджихад се приближи към тях, приготвен за сражение. Той хвана Ерагон за рамото и го дръпна встрани от другите.
— Чудесно, Орик те е облякъл.
— Да, нещо задава ли се по тунелите?
— Още не. Един от Близнаците остана в Тронхайм. Той ще наблюдава битката от леговището и ще предава информацията чрез брат си. Знам, че ти също можеш да говориш със съзнанието си. Искам да осведомяваш Близнаците за всяко странно нещо, което видиш. Те ще ти предават моите заповеди. Разбра ли?
Мисълта да бъде свързан с Близнаците не допадна на Ерагон, но той кимна.
— Ти не си пехотинец, нито конник и никога не съм командвал такъв като тебе. Мисля, че със Сапфира ще сте в по-голяма безопасност на земята. Във въздуха ще бъдете много лесна мишена за стрелците. От нейния гръб ли мислиш да се биеш?
— Не съм сигурен. — Ерагон никога не се бе сражавал от кон, нито пък от дракон. — Ако съм на Сапфира, ще бъда твърде високо, освен ако не се бия с Кул.
— Опасявам се, че ще има предостатъчно Кул — каза Аджихад. — Единственият съвет, който мога да ти дам, е да избягваш ненужните рискове. Варден не може да си позволи да те изгуби.
Ерагон се върна при Муртаг и Орик и подпря щита си на земята. Скоро слънцето залезе и Фардън Дур потъна в мрак. Младежът се обърна и замръзна. На стотина метра от него стоеше Аря и държеше лъка си в ръка.
— И ти ли ще се биеш? — попита Ерагон.
— Правя това, което трябва.
— Но тук е твърде опасно!
— Не се притеснявай за мене, човеко. Елфите тренират и мъжете, и жените си. Аз не съм някоя от вашите безпомощни съпруги, които побягват при първата опасност. Не забравяй, че бях избрана за пазител на яйцето на Сапфира. Аз съм много по-силен магьосник от всеки тук. Ако се появи Сянката, само аз бих могла да я победя. Освен това имам сметки за уреждане с нея.
Ерагон сведе глава примирено, защото знаеше, че е права.
— Тогава се пази — отвърна той и добави на древния език — виол помнурия илиан, „заради мен“.
Аря извърна поглед и поглади с пръсти лъка си.
— Моята съдба е да бъда тук. Дългът трябва да се изплати.
Младежът се върна при Сапфира.
— Какво каза? — попита го Муртаг.
— Нищо.
Защитниците потънаха в собствените си мисли и наоколо настана тишина, докато часовете се нижеха. Ерагон непрекъснато проверяваше каишките на бронята си и хвърляше погледи към Аря. Орик постоянно точеше секирата си с един брус, който издаваше неприятен звук, а Муртаг гледаше мълчаливо в далечината.
От време на време се появяваха вестоносци, които предизвикваха вълнение сред войниците, но всеки път се оказваше фалшива тревога. Мъжете започнаха да се изнервят. Най-лошото бе, че нямаше никакъв вятър. Въздухът беше застоял и тежък. С напредването на нощта Ерагон седна на земята, докато се взираше с натежали клепачи в мрака.
— Късно е. По-добре да поспим малко. Ако има нужда, другите ще ни събудят — заяви Орик. Муртаг измърмори нещо, но Ерагон се сви до Сапфира и задряма. Последното нещо, което видя, беше бдящата над тях Аря. Сънищата му бяха объркани и неприятни, пълни с рогати чудовища. Непрекъснато чуваше глас, който го питаше: „Готов ли си?“, но не можеше да отговори. Нечие докосване по ръката го изтръгна от неспокойната дрямка и Ерагон се изправи с готовност.
БИТКАТА ПОД ФАРДЪН ДУР
— Започва се — промълви Аря с тъжно изражение и извади стрела от колчана си. Войниците около тях стискаха оръжията си мълчаливо.
— Преди няколко минути един съгледвач се появи от тунела — съобщи Муртаг. — Ургалите идват. Всички погледи бяха насочени към входа на тунела. Минутите се влачеха бавно една след друга. Ерагон се качи на гърба на Сапфира, а Муртаг яхна коня си.
— Чувам ги! — извика някой.
Мъжете застинаха. Никой не помръдваше, никой не смееше да си поеме дъх.
Ургалите започнаха да изскачат от прохода с яростни викове. В този момент по команда бяха обърнати казаните със смолата и някой хвърли факла, превръщайки входа на тунела в огнен ад. Подпалените чудовища започнаха да крещят. Ерагон се извърна и забеляза, че другите два батальона са постъпили по същия начин.
Все повече ургали започнаха да излизат на открито като прегазваха обгорените тела на своите другари, и се насочваха към редиците на Варден. Зад барикадата пристъпи първата линия стрелци. Ерагон и Аря също се включиха в залпа и наблюдаваха как смъртоносният дъжд покосява редиците на противника.