Внуши му, също и да ловува само в Гръбнака, където опасността някой да го види беше по-малка. Фермерите в долината щяха да се разтревожат, ако добитъкът им почнеше да изчезва. Отсъствията на дракона едновременно успокояваха и притесняваха младежа.
Телепатичната им връзка ставаше все по-силна. Въпреки че животното не разбираше думите, то общуваше чрез образи и емоции. Методът, разбира се, не беше прецизен и често се получаваха недоразумения. Разстоянието, от което двамата се свързваха мислено, се увеличаваше непрекъснато и скоро достигна почти три мили. Тези безсловесни разговори изпълваха времето на младежа. Една малка част от него беше винаги свързана с дракона — дори когато говореше с други хора.
Животното растеше и писъците му се превръщаха в рев, а мъркането — в ръмжене, но нито веднъж не издиша огън. Когато се разтревожеше, от ноздрите му излизаше черен пушек, но нямаше и следа от пламък.
В края на първия месец драконът стигаше до хълбока на Ерагон. За толкова кратък период той се бе превърнал от малко животно в могъщ звяр. Плочките му бяха здрави като плетена ризница, а зъбите — остри като кинжали.
Двамата се разхождаха всяка вечер, а понякога драконът летеше. Младежът обичаше да наблюдава тези полети и съжаляваше, че създанието е още малко и не става за яздене. Често сядаше на гърба на животното и разтриваше мощните му мускули.
Въпреки усилията на Ерагон, гората се напълни със следи от присъствието на дракона. Нямаше как да се скрият широките отпечатъци и големите купчини фъшкии. Животното често си остреше ноктите по изсъхнали дънери, оставяйки широки резки по тях. Ако Гароу и Роран се отдалечеха малко от фермата, щяха да го открият. За да избегне усложненията, Ерагон реши да им обясни всичко и да ги подготви за неизбежната среща.
Но първо трябваше да направи две неща: да кръсти създанието с подходящо име и да научи повече неща за драконите. За тази цел трябваше да говори с Бром, стария разказвач на легенди, който вероятно имаше познания по въпроса. Затова щом Роран реши да отиде до Карвахол, за да занесе няколко инструмента на поправка, Ерагон предложи да тръгне с него.
Вечерта преди да замине, младежът отиде на една поляна и призова дракона. След няколко минути забеляза фигурата му във въздуха. Драконът се гмурна надолу, забави ход, щом достигна дърветата, и се приземи с изящна спирала.
Ерагон докосна съзнанието му и с неудобство заяви, че трябва да замине. Животното изсумтя недоволно. Той се опита да го успокои, но драконът ядосано размаха опашка. Младежът положи ръка на гърдите му и се опита да внуши мир и спокойствие. Една дума отекна силно в главата му.
— Ерагон.
Беше сериозно и тържествено, сякаш бе подпечатан един неразрушим пакт. Той се загледа в дракона и по ръката му премина студена тръпка.
— Ерагон.
Тежък възел се оформи в стомаха му, докато сапфирените очи отвръщаха на погледа му. За първи път не помисли за създанието като за животно. Беше нещо друго, нещо различно. Той тръгна към дома, оставяйки дракона.
— Моят дракон.
— Ерагон.
ЧАЙ ЗА ДВАМА
Роран и Ерагон се разделиха в покрайнините на Карвахол. Потънал в мисли, Ерагон бавно се насочи към къщата на Бром. Той се спря на прага и вдигна ръка да почука.
— Какво искаш, момче?
Младежът се обърна. Зад него, подпрян на резбована тояга, стоеше Бром. Старецът беше облечен в кафява роба с качулка, като монах. Над бялата му брада стърчеше масивен орлов нос. Очите му се взираха към Ерагон изпод гъстите вежди и очакваха отговор.
— Трябва да науча някои неща. Роран отиде при ковача и имам свободно време. Ще ми отговориш ли на няколко въпроса?
Старецът изръмжа и отвори вратата. Ерагон забеляза на дясната му ръка златен пръстен, украсен със сапфир.
— Влизай, щом искаш да си говорим. Въпросите ти сигурно нямат край.
Вътре в къщата беше тъмно, а въздухът бе застоял.
— Момент да светна. — Старецът тръгна напред и изруга, понеже събори нещо на земята, но след секунди успя да запали една свещ.
Къщата бе пълна с купчини от книги, струпани около един масивен дървен стол с кожена тапицерия и пищна украса. Върху няколко по-малки стола бяха нахвърляни купища свитъци. По писалището имаше моливи и мастилници.
— Настанявай се, но внимателно. Книгите са много ценни.
Ерагон внимателно взе няколко свитъка от единия стол и ги сложи на пода, вдигайки облак прах, но успя да потисне желанието да кихне. Бром се наведе над камината и запали огън.