— Да — отвърна Ерагон отнесено. Това, че е кръстен на първия Ездач, изглеждаше невероятно съвпадение. — Какво значи Ерагон?
— Не знам — каза Бром. — Името е древно. Съмнявам се, че някой освен елфите си спомня, а едва ли скоро ще видиш елф. Но въпреки това си е хубаво име и трябва да се гордееш с него. Не всички носят толкова достойни имена.
Ерагон спря да мисли за това и се съсредоточи върху наученото от стареца. Нещо му липсваше.
— Не разбрах нещо. Къде сме били ние, когато са се появили Ездачите?
— Ние ли? — попита Бром, повдигайки вежда.
— Ами ние. — Ерагон махна с ръка неопределено. — Така де, хората.
Бром се засмя.
— Ние сме чужденци, също като елфите. Нашите предци се появили три века по-късно.
— Това е невъзможно — запротестира Ерагон. — Винаги сме живели в долината Паланкар.
— Само няколко поколения, но не преди това. Същото се отнася и за тебе. Въпреки че се смяташ за част от семейството на Гароу, баща ти не е оттук. Ако поразпиташ хората, ще откриеш и други, които са пристигнали по-късно. Долината е древна и невинаги ни е принадлежала.
Ерагон се намръщи и отпи от чая си. Все още беше твърде горещ. Смяташе, че неговият дом е тук, без значение какъв е бил произходът на баща му.
— Какво се е случило с джуджетата след края на Ездачите?
— Никой не знае. Те се били срещу Галбаторикс, но когато станало ясно, че ще победи, се оттеглили в планините си и никой не ги е виждал оттогава.
— Ами драконите? Всички ли са били избити?
— Колко дракона са оцелели след бунта на Галбаторикс — отвърна тъжно Бром, — е най-голямата мистерия. Той пощадил само онези, които минали на негова страна, но единствено обвързаните с клетвопрестъпниците дракони биха му помагали в неговата лудост. В момента, ако има други дракони освен Шруйкан, те са се скрили така, че Империята да не ги намери.
„Откъде ли се е появил моят дракон?“
— Ами ургалите били ли са тук, когато елфите са пристигнали?
— Не, и те са дошли през морето. Схватките с тях са били една от причините Ездачите да бъдат толкова ценени. Много може да се научи от тези събития, но за съжаление кралят е забранил обсъждането им.
— Да, чух твоята приказка предния път.
— Приказка! — изръмжа Бром и в очите му припламнаха огънчета. — Ако това е приказка, то слуховете за моята смърт са верни и ти говориш с дух. Уважавай миналото, защото не знаеш по какъв начин може да те засегне.
Ерагон изчака стареца да се успокои и се осмели да попита:
— Колко големи са били драконите?
— По-големи от къща. Дори и най-малките са имали размах на крилата от около сто стъпки. Те не спират да растат. Някои от най-древните са били като хълм.
Ерагон се разтревожи. „Как ще скрия дракона след няколко години?“ Той се ядоса малко, но запази гласа си спокоен.
— А кога порастват?
— Ами… — отвърна Бром и потърка брадичката си — те не могат да издишат огън, преди да навършат пет-шест месеца. Някъде по това време стават и за размножаване. Колкото по-възрастен е драконът, толкова по-дълго може да издиша пламък.
— Чух, че люспите им сияели като скъпоценни камъни.
Бром се наведе напред и изръмжа:
— Правилно си чул. Имало е във всякакви цветове, а освен това се говори, че група дракони са изглеждали като жива дъга, непрекъснато искряща и сменяща цвета си. Кой ти каза това?
Ерагон замръзна за секунда и излъга:
— Един търговец.
— Как се казваше? — попита Бром. Веждите му отново се смръщиха, а на челото му се появи голяма бръчка.
— Не знам. Беше в кръчмата на Морн, ама не разбрах как му е името.
— Жалко — измърмори старецът.
— Каза също, че Ездачите можели да чуят мислите на драконите си — обади се Ерагон, като се надяваше, че измисленият търговец ще го предпази от подозрения. Бром присви очи и разпали лулата си, която беше загаснала.
— Объркал се е. Не съм чувал за такова нещо в нито една история. Каза ли друго?
— Не — сви рамене младежът. Бром ставаше твърде настойчив и той реши да изостави историята за търговеца. — Драконите дълго ли живеят?
Старецът не отговори веднага, а остана умислен, потропвайки с пръсти по дръжката на лулата.
— Извинявай, отплеснах се. Да, драконите живеят дълго. Може да се каже вечно, освен, ако не загинат или ако Ездачите им не бъдат убити.
— Но щом драконът умира заедно с Ездача си, тогава вероятно живее само шестдесет-седемдесет години. В твоите истории се казваше, че Ездачите живеели стотици години. Това е невъзможно.