По лицето на Бром се появи усмивка:
— „Възможно“ е дума, която всеки разбира различно. Някой би казал, че е невъзможно да обикаляш из Гръбнака и да оцелееш, но ти го правиш често. Въпрос на гледна точка. Освен това забравяш, че драконите са магически същества. Те влияят на всичко живо край тях, особено на Ездачите. Ето например кралят. Повечето хора смятат, че дългият му живот е плод на магическите му умения, но той се дължи на драконите. Има и други, не толкова очевидни промени. Например човек Ездач ще установи, че ушите му леко се заострят — като на елф.
Ерагон едва се удържа да не посегне към ушите си.
„Какво ли още ще се промени? Този дракон не само се промъкна в главата ми, но променя и тялото“.
— Драконите умни ли са били?
— Ти не слушаш ли какво ти разказвам? Как според тебе елфите биха се договорили с глупави зверове? Драконите са били по-умни от тебе и мене.
— Но те са животни — настоя Ерагон.
— Те са животни, колкото ние с тебе. Хората хвалят подвизите на Ездачите, а забравят, че драконите са били нещо повече от средство за придвижване. Според тебе колко мъже ще се осмелят да нарушат мира, ако знаят, че скоро ще се появи огромен огнедишащ гущер, по-мъдър от който и да е крал?
— Ти виждал ли си дракон някога?
— Не — отвърна Бром, — изчезнали са доста преди моето време.
„А сега за името“.
— Опитвам се да си спомня името на един дракон. Чух за него, когато търговците бяха тук, но не мога да се сетя. Ще ми помогнеш ли?
Бром сви рамене и започна да изброява имена.
— Юра, Хирадор, Фундор, който се е бил с морското чудовище, Галзра, Бриам, Оен Могъщи, Гретием, Бероан, Росларб — В самия край той измърмори още едно, което почти убягна на Ерагон. — и Сапфира. Някое от тези ли е?
— Май че не — отвърна младежът. — Роран сигурно вече е приключил с Хорст. Трябва да тръгвам, макар че не ми се ще.
— Само това ли беше? Очаквах, че ще ти отговарям, докато той не дойде да те извлече насила. Нима нямаш въпроси за тактиката на Ездачите и въздушните битки? Свършихме ли?
— Засега — засмя се Ерагон. — Научих това, което исках, че и повече.
— Много добре. — Старецът стана и го изпрати до вратата. — Пази се и не забравяй да ми кажеш името на онзи търговец, ако се сетиш.
— Непременно. Благодаря ти.
Ерагон излезе навън и докато размишляваше над наученото, бавно се отдалечи от къщата.
МОГЪЩО ИМЕ
Докато се връщаха към фермата, Роран подхвърли:
— Днес при Хорст дойде един човек от Теринсфорд.
— Как се казваше? — попита Ерагон, докато заобикаляше едно заледено място. Бузите му бяха почервенели от студ.
— Демптън. Искаше Хорст да му направи някакви части — отвърна Роран, който вървеше отпред и стъпкваше пътя.
— Че в Теринсфорд няма ли ковач?
— Има, но не е достатъчно добър. Демптън е мелничар и частите му трябват за мелницата. Решил е да прави подобрения по нея и ми предложи работа. Ако приема, трябва да тръгна с него, като дойде да си вземе частите.
Мелничарите работеха целогодишно. През зимата мелеха житото, което хората им носеха, а през лятото купуваха зърно, за да продават готово брашно. Беше тежка и опасна професия. Работниците често губеха пръсти или ръце, ако не внимаваха с гигантските камъни.
— Ще кажеш ли на Гароу? — попита Ерагон.
— Да — усмихна се смутено Роран.
— Защо? Знаеш го какво мисли по този въпрос. Ако му кажеш, само ще развалиш вечерята. Забрави за това, поне да се наядем на спокойствие.
— Не мога. Мисля да приема работата.
Ерагон спря и се обърна към братовчед си.
— Защо? Знам, че нямаме много пари, но все някак оцеляваме. Не е нужно да ни напускаш.
— Не, не е нужно. Но парите ми трябват. — Роран се опита да продължи по пътя.
— За какво са ти? — настоя Ерагон.
— Искам да се оженя.
Ерагон се удиви. Спомни си, че бе видял Роран и Катрина да се целуват, но чак пък женитба?
— Катрина? — попита той, без да чака отговор. — Предложи ли й?
— Не още, но напролет, когато мога да построя къща, ще й предложа.
— Но в момента във фермата има много работа — започна да протестира Ерагон. — Изчакай поне да засеем.
— Не — засмя се Роран. — През пролетта ще имате повече нужда от мене. Тогава ще трябва да се оре и сее. Да не говорим за останалата работа. Точно сега е моментът да замина. Вие с Гароу ще се оправите и без мен. Ако всичко е наред, напролет ще се върна заедно с жена си.
Ерагон мълчаливо призна, че Роран има право.
— Ами, желая ти късмет. Но Гароу може и да не го приеме толкова лесно.