Бром тичаше към него, а по главата му се виждаше засъхнала кръв. Той размаха ръце, пусна тоягата си и хвана Ерагон за раменете, като говореше нещо. Младежът го погледна неразбиращо. Без предупреждение земята се вдигна и го удари. Той усети вкус на кръв и припадна.
БДЕНИЕ
Ерагон сънуваше, но сънят му сякаш беше жив и реален.
Той видя група ездачи на великолепни коне, наближаващи река. Мнозина бяха със сребристи коси и носеха копия. Странен, красив кораб ги очакваше, блестейки на лунната светлина. Фигурите бавно се качиха на кораба, а двете най-високи вървяха рамо до рамо. Лицата им бяха скрити зад качулки, но той можеше да се закълне, че едното е женско. Те застанаха на палубата и погледнаха към брега. Единственият мъж, който беше останал на сушата, обърна глава и нададе висок вик. Корабът бавно се плъзна по реката, без следа от ветрец. Видението се замъгли, но точно преди да изчезне, Ерагон видя два дракона в небето.
Ерагон се събуди от скърцането. Дразнещият звук го накара да отвори очи и да се загледа в тавана. Беше завит с грубо одеяло. Някой бе бинтовал краката и кокалчетата на ръцете му.
Намираше се в някаква колиба. По стените висяха изсушени билки и изпълваха помещението със свеж аромат. На един люлеещ се стол до огнището седеше позакръглена жена — градската лечителка Гертруде. Очите й бяха затворени, а в скута й лежаха кълбо прежда и игли за плетене.
Ерагон беше изтощен, но се насили да седне. Това проясни съзнанието му и той се опита да си припомни събитията от последните дни. Какво ли беше станало с Гароу и Сапфира? Опита да се свърже с дракона, но не успя. Явно не бе в околностите на Карвахол.
„Добре поне, че Бром е успял да ме довлече дотук. Какво ли е станало с него? И той изглеждаше ранен“.
Гертруде се размърда и отвори очи.
— Събуди ли се? Чудесно! Как се чувстваш?
— Горе-долу. Къде е Гароу?
Гертруде придърпа стола си към леглото.
— При Хорст е. Тук нямаше достатъчно място за двама ви. Трябва да призная, че си потроших краката да снова непрекъснато и да ви проверявам как сте.
Ерагон преглътна тревогите си и попита:
— Как е той?
Лечителката се позабави малко с отговора.
— Не е добре. Треската му не иска да премине и раните му не се затварят.
— Трябва да го видя.
— Не и преди да хапнеш — отвърна тя остро и го бутна надолу. — Не се грижих толкова време за тебе, за да те оставя да се нараниш. Половината кожа по краката ти е разкъсана, а треската ти спря едва тази сутрин. Не се тревожи за Гароу. Той е здрав мъж, ще се оправи.
Гертруде окачи един съд на огъня и започна да реже разни продукти за супа.
— От колко време съм тук?
— Две денонощия.
Две денонощия! Това означаваше, че Ерагон за последно беше ял преди четири дни. „Надявам се, че Сапфира се справя по-добре от мене“.
— Целият град се интересува какво е станало. Изпратиха мъже при фермата ви и откриха, че е унищожена. Плевнята е изгорена. Там ли пострада Гароу?
— Аз не знам. Не бях там, когато се е случило.
— Няма значение. Сигурна съм, че скоро нещата ще се изяснят. — Гертруде отново се захвана с плетене, докато супата заври. — Имаш много интересен белег на дланта.
Той инстинктивно сви ръка.
— Да.
— Откъде го получи?
Хрумнаха му няколко отговора и младежът избра най-простия.
— Имам го, откакто се помня. Не съм питал Гароу как се е получил.
— Хм… Гертруде му сипа една купичка и го остави да се нахрани без повече въпроси.
— Сега вече може ли да посетя Гароу?
— Много си упорит — въздъхна лечителката. — Щом толкова искаш, няма да те спирам. Облечи се и ще отидем.
Тя се обърна с гръб и го изчака да нахлузи дрехите си, след което му помогна да стане. Ерагон чувстваше краката си слаби, но поне болката беше намаляла.
— Направи няколко крачки! Браво. Поне няма да се наложи да пълзиш дотам.
Навън силният вятър разнасяше пушека от комините на близките сгради. Буреносни облаци покриваха Гръбнака и напредваха към долината. Ерагон се подпря на Гертруде и двамата закрачиха през Карвахол.
Хорст беше издигнал двуетажната си къща на един хълм, за да може да се наслаждава на гледката, и бе вложил в нея цялото си майсторство. Покривът беше от каменни плочи. Гаргойлите бяха с форма на ревящи фантастични зверове, а вратите и прозорците бяха украсени с резби, които изобразяваха сърца, гарвани и преплетени лози.
Отвори им Илейн, съпругата на Хорст — дребна женица с красиви черти и руса коса, прибрана на кок. Роклята й беше скромна, а движенията — грациозни.
— Влизайте — каза тя меко и се усмихна на Ерагон, след което се обърна към Гертруде. — Тъкмо щях да пратя да те повикат. Той не е добре. Трябва да го видиш веднага.