— Кой бог би позволил това? Покажи се! — Дочу, че някой влиза в стаята, но отговор не последва. — Той не заслужаваше такъв край! Илейн седна до него и го прегърна успокоително. Накрая изтощението взе връх и Ерагон заспа.
ОСТРИЕТО НА ЕЗДАЧА
Тъгата връхлетя Ерагон веднага щом се събуди. Въпреки че държеше очите си затворени, не можа да спре напиращите сълзи.
„Не мога да живея с това“.
— Тогава недей. — Гласът на Сапфира завибрира в главата му.
— Гароу го няма и няма да се върне! Мене ме очаква същата съдба. Любов, семейство — накрая всичко изчезва. Какъв е смисълът?
— Смисълът е в постъпките ти. Имаш много възможности. Избери една и се посвети на нея. Това ще даде нова цел на съществуването ти.
— Но какво мога да направя?
— Послушай сърцето си. Нека то направлява действията ти.
Ерагон се замисли над нейните думи и се обърна към чувствата си. За негова изненада под тъгата се надигаше бурна ярост.
— Какво предлагаш, да преследваме непознатите?
— Да.
Искреният отговор го обърка. Той пое дълбоко дъх.
— Защо?
— Спомняш ли си какво ми каза в Гръбнака? Как ми напомни за дълга ми на дракон и аз те върнах въпреки инстинктите си? Така трябва да постъпиш и ти. Мислих доста през тези няколко дни и осъзнах какво значи да си дракон и Ездач. Нашата съдба е да опитваме невъзможни неща и да ги постигаме въпреки опасностите. Това е нашата бъдеща отговорност.
— Думите ти не ме интересуват. Това не може да е причина за съществуване.
— Има и други. Видели са следите ми и хората почват да се тревожат. Не след дълго ще ме открият. Тук вече няма нищо за тебе. Нито ферма, нито семейство.
— Роран не е мъртъв.
— Но ако останеш, ще се наложи да му обясниш какво всъщност се случи. Той има право да знае защо умря баща му. Какво ли ще стори, щом научи за мене?
Аргументите на Сапфира бяха сериозни, но Ерагон не искаше да напусне долината. Все пак мисълта за отмъщение беше доста примамлива.
— Дали ще успея да се справя?
— С моя помощ.
Обзеха го колебания. Преследването изглеждаше като импулсивна и отчаяна постъпка. Внезапно устните му се извиха в усмивка. Сапфира беше права. Важни бяха само действията му. Отмъщението щеше да му донесе покой. Усети в себе си прилив на енергия.
— Ще го направя.
Той прекъсна контакта със Сапфира и се претърколи от леглото.
„Няма нищо по-опасно от враг, който няма какво да губи. Точно като мене“. Предишния ден беше изпитвал затруднения с придвижването, но сега напрегна волята си и закрачи стабилно, без да обръща внимание на болката. Докато вървеше по коридора, дочу някакво мърморене. Спря и се заслуша с любопитство.
— Имаме място. Нека да остане. — Това беше гласът на Илейн. Хорст отвърна нещо, което Ерагон не разбра. — Да, горкото момче.
— Може би — чуха се този път думите на ковача. — Мислих доста над това, което каза Ерагон. Имам чувството, че премълчава нещо.
— Какво имаш предвид? — попита загрижено Илейн.
— Когато тръгнахме към фермата, пътят беше изровен от дъската, с която Ерагон е влачил Гароу. Но после стигнахме до място, където следата свършваше и се появяваха същите стъпки на гигантско същество, както край фермата. Ами какво ще кажеш за краката му? Не мога да повярвам, че не е забелязал такива рани. Преди не исках да го притискам с въпроси, но сега ще се наложи.
— Може би това, което е видял, го е изплашило и сега не иска да говори за него. Видя колко притеснен беше.
— Това все пак не обяснява как е успял да довлече Гароу, без да остави следи.
„Сапфира е права. Време е да се махам. Твърде много въпроси, от твърде много хора. Рано или късно ще открият отговорите“. Ерагон се измъкна от къщата, като трепереше при всяко изскърцване на пода. В този ранен час на улицата нямаше много хора. Младежът се спря за момент и се съсредоточи.
„Нямам нужда от кон. Ще яздя Сапфира, но ще ми трябва седло. Тя ще ловува, така че няма да се притеснявам и за храна, но все пак не е зле да взема малко. Всичко останало мога да открия в развалините на къщата“.
Той се насочи към кожарската работилница на Гедрик, която се намираше в покрайнините на Карвахол. Острата миризма, която се носеше край нея, беше неприятна, но младежът я пренебрегна и се шмугна в склада, където се намираха готовите кожи. Отряза си три дълги парчета волска кожа и ги нави на руло.