„Това не е кражба. Някой ден ще платя на Гедрик“.
Ерагон занесе плячката си до едно дърво извън селото и я скри в клоните му, след което тръгна обратно към Карвахол.
„Сега да намеря малко храна“.
Той тръгна към таверната, но внезапно се усмихна и смени посоката. Щом щеше да краде, то по-добре бе да ощети Слоун. Предната врата на месарницата беше добре залостена, но задната бе заключена с тънка верига, която се счупи лесно. Младежът се шмугна в тъмната стая и пипнешком започна да пъха в ризата си пакетите с месо. Взе, колкото можеше да носи, и бързо се измъкна навън.
Женски глас извика името му наблизо. Ерагон запаса ризата си, за да не изтърве месото, и се шмугна зад ъгъла. Приведе се, когато Хорст премина по улицата на няколко метра от него, но той не го забеляза.
Ерагон го изчака да отмине и забърза към дървото, без да обръща внимание на болката в краката си. Стигна до мястото, където бе скрил кожата, доволен, че не го преследват, но откри, че тя е изчезнала.
— Отиваш ли някъде?
Младежът се завъртя. Бром го гледаше ядосано, а на главата му зееше грозна рана. Старецът беше препасал къс меч и държеше в ръце откраднатите кожи.
Ерагон присви очи. Не можеше да разбере как мъжът се е промъкнал до него, без да вдигне шум.
— Дай ми ги.
— Защо, за да избягаш още преди да са погребали Гароу?
— Не е твоя работа. Защо ме следиш?
— Не те следя — изръмжа Бром. — Чакам те. Къде си мислиш, че отиваш?
— Никъде. — Ерагон се пресегна и дръпна кожите. Старецът не направи опит да го спре.
— Надявам се, че имаш достатъчно месо да нахраниш дракона.
— За какво говориш?
Бром скръсти ръце.
— Не можеш да ме заблудиш. Знам откъде имаш този белег на ръката. Нарича се Гедвей игнасия, „искряща длан“. Получава се, когато докоснеш новоизлюпен дракон. Знам защо дойде при мене и ми зададе всички онези въпроси. Знам, че отново има Ездачи.
Ерагон пусна месото и кожите.
„Най накрая се случи. Трябва да се измъкна, но не мога да го надбягам с ранените си крака.“
— Сапфира!
Отговорът й се забави няколко секунди.
— Да.
— Разкриха ме. Имам нужда от тебе!
Той й изпрати образ на мястото, на което се намираха, и тя излетя незабавно. Сега трябваше да спечели малко време.
— Как разбра?
Бром погледна в далечината и размърда устни, сякаш говореше с някого.
— Навсякъде имаше следи и белези, просто трябваше да им обърна внимание. Всеки с нужното познание щеше да го направи. Как е твоят дракон?
— Тя е добре. Не бяхме при фермата, когато странниците са се появили.
— А краката ти? Вероятно сте летели?
„Откъде ли се досеща Бром? Може би странниците са го изпратили, за да разберат какво ще правя и да ми устроят засада. Къде ли се бави Сапфира?“ Той посегна със съзнанието си и я откри да лети високо над тях.
— Идвай!
— Няма. Ще погледам за малко.
— Защо?
— Заради клането при Дору Ареаба.
— Какво?
Бром се наведе напред и се усмихна.
— Поговорих с нея и тя реши да не се меси, докато не се споразумеем. Виждаш, че нямаш избор и трябва да отговориш на въпросите ми. Кажи ми какво възнамеряваш да правиш. Ерагон се хвана за главата.
„Как е възможно Бром да говори със Сапфира?“ Замисли се какво да стори, но наистина нямаше избор.
— Смятах да намеря безопасно място и да остана там, докато се излекувам.
— А след това?
Този въпрос не можеше да бъде избегнат. Отдавна му се искаше да разкаже на някого събитията от последните месеци. Тайната му беше причинила смъртта на Гароу и това не му даваше мира. Той се предаде и каза развълнувано:
— Смятах да преследвам непознатите и да ги убия.
— Сериозна задача за толкова млад човек — отвърна Бром с равен глас, сякаш Ерагон бе предложил най-простото нещо. Той отиде до един храст и измъкна широк пакет от него. — Наистина добро начинание и ти имаш сили да го осъществиш, но малко помощ няма да ти е излишна. Нямам намерение да остана тук, докато някакво хлапе обикаля света с младия си дракон.
„Дали наистина ми предлага помощ, или това е капан? Но щом е успял да говори със Сапфира и да я убеди.“ Той реши да остави притесненията си настрана, поне засега.
— Нямам нужда от помощ, но щом настояваш, ела.
— Тогава да тръгваме. Мисля, че драконът отново ще говори с тебе.
— Сапфира?
— Да.
— Ще се срещнем при фермата.
— Добре. Значи постигнахте споразумение?
— Нещо такова.
Тя прекъсна връзката и отлетя. Ерагон погледна към Карвахол и видя, че хората обикалят от къща на къща.