„Не е кой знае какво ястие, но ще свърши работа. Вероятно през следващите дни ще се храним само с това, така че не е зле да свиквам“.
Задушеното закъкри на огъня, изпълвайки бивака с примамлив аромат. Щом месото омекна, Ерагон и Бром се нахраниха безмълвно. След това старецът извади лулата си и запуши.
— Защо искаш да пътуваш с мене? — попита Ерагон.
— В мой интерес е да ти помогна да оцелееш.
— Какво имаш предвид?
— Накратко казано, аз съм разказвач на истории и мисля, че от тебе ще излезе чудесна легенда. Ти си първият Ездач извън контрола на краля, който се появява от сто години. Какво ще се случи? Дали ще загинеш като мъченик? Или пък ще се присъединиш към Варден? А може би ще убиеш краля? Възнамерявам да присъствам на всяко събитие, свързано с тебе, независимо какво ще ми струва.
Стомахът на Ерагон се сви на буца. Не можеше да си представи себе си в някоя от тези роли, най-малко като мъченик.
„Искам отмъщение, но нямам никакви амбиции за останалото“.
— Не знам какво ще се случи, но кажи ми — как успя да говориш със Сапфира?
Бром сложи още тютюн в лулата си и дръпна няколко пъти.
— Щом искаш отговори, ще ги получиш, но те може да не ти харесат.
Той отиде до багажа си и извади един обемист пакет, дълъг около пет стъпки и доста тежък.
Старецът разви плата и извади един меч. Дръжката беше обвита със сребриста жичка, излъскана до блясък. Ножницата имаше виненочервен цвят и бе гравирана с някакъв странен символ. До меча лежеше кожен колан с широка катарама. Бром подаде оръжието на младежа.
Дръжката прилепна идеално в ръката на Ерагон. Той бавно изтегли меча, който излезе безшумно от ножницата. Острието също беше с червен цвят и отразяваше пламъците на огъня. От едната му страна бе гравиран черният символ, който красеше и ножницата. Балансът на оръжието беше съвършен и младежът го почувства като продължение на ръката си. За разлика от грубите земеделски сечива, с които бе свикнал, мечът бе създаден, за да отнема живот, но притежаваше някакъв вид ужасяваща красота.
— Някога това оръжие е принадлежало на Ездач — обясни Бром тъжно. — Когато някой Ездач завършвал обучението си, елфите му подарявали меч. Техните методи за обработка на метала винаги са се пазели в тайна. Обичаят е бил острието да е в цвета на дракона и на Ездача, но в твоя случай ще направим изключение. Този меч се нарича Зар’рок. Не знам какво означава, вероятно е било нещо, свързано с предишния му притежател.
— Откъде го имаш? — попита Ерагон. Той внимателно прибра острието в ножницата и го подаде на стареца.
— Няма значение, ще ти кажа само, че преживях доста неприятности, докато се сдобия с него. Смятай го за твой. Ти имаш по-голямо право да го носиш, а и смятам, че скоро ще ти бъде нужен.
— Това е кралски дар, благодаря ти. — Ерагон беше неподготвен за този подарък и се почувства неловко. — А какъв е този символ?
— Това е личният герб на Ездача — отвърна Бром и смени темата. — Трябва да ти е известно, че всеки може да се научи да общува с дракон, ако има съответните познания. Аз знам повече неща за драконите и техните способности от всеки друг на света. Сигурно ще ти трябват години, за да откриеш това, на което мога да те науча. Предлагам ти моето познание, но условието ми е да не ме питаш откъде съм го получил.
Сапфира се помръдна и се доближи до Ерагон. Той извади меча и й го показа.
— Има някаква мощ в него.
Острието на оръжието заблестя в цветовете на дъгата, щом тя го докосна. Драконът се отдръпна с доволно изсумтяване и то възвърна първоначалния си цвят. Ерагон притеснено побърза да го прибере в ножницата.
— Ето, за това говорех — повдигна вежди Бром. — Драконите са изумителни същества. Около тях се случват разни неща, тайнствени, загадъчни, невъзможни неща. Въпреки, че Ездачите се занимавали с дракони няколко века, те никога не осъзнали пълните им възможности. Според някои дори самите дракони не знаят границите на способностите си. Те са свързани с тази земя и това им помага да преодоляват големи трудности. Всъщност искам да ти кажа, че все още не знаеш много неща.
— Така е — отвърна Ерагон, — но имам желание да се науча. А едно от най-важните неща в момента е да разбера колкото се може повече за странниците. Знаеш ли кои са те?
Бром си пое дълбоко дъх.
— Наричат се Ра’зак. Не е ясно дали това е името на расата им, или просто те са решили да се нарекат така. Никой обаче не знае дали имат собствени имена. Те се появили, когато Галбаторикс станал крал. Предполагам, че ги е намерил по време на скитанията си. Във всеки случай те не са хора. Когато огледах единия от тях, видях, че има нещо като човка и черни очи, големи колкото юмрука ми. Нямам представа как успяват да говорят на нашия език. Вероятно телата им са също толкова изкривени и затова през цялото време ходят облечени с дълги наметала. По-силни са от хората и могат да скачат невероятно високо, но не използват магии. За твое щастие, защото, ако го правеха, нямаше да се отървеш толкова лесно. Знам, че не обичат слънчевата светлина, но тя няма да ги спре, ако са си поставили някаква цел. Затова не ги подценявай, те са лукави и хитри.