— Колко са на брой? — попита Ерагон, като се чудеше откъде старецът знае толкова много.
— Само двамата, които видя. Може да има и повече, но никога не съм чувал за други. Вероятно са последните останки от изчезнала раса. Те са личните ловци на дракона на краля. Когато Галбаторикс чуе слух за дракон, той ги праща да проверят. Обикновено след тях остават трупове.
Бром пусна няколко димни кръгчета от лулата си. Младежът не им обърна внимание, докато не откри, че те променят цвета си и се преплитат. Старецът закачливо му намигна.
Ерагон беше сигурен, че никой не е виждал Сапфира, и се чудеше откъде Галбаторикс е могъл да научи за нея, затова попита Бром.
— Прав си, изглежда невероятно някой от Карвахол да е информирал краля. Разкажи ми откъде намери яйцето и как отгледа Сапфира; това може да ми даде някакви идеи.
Ерагон се поколеба, но се престраши и разказа събитията от последните месеци. Почувства се облекчен най-сетне да сподели с някого. Бром зададе един-два въпроса, но през повечето време слушаше внимателно. Слънцето клонеше към залез, когато младежът завърши историята си. Двамата мълчаха и гледаха розовите облаци в небето.
— Много ми се иска да узная откъде се появи яйцето — наруши тишината Ерагон. — Уви, Сапфира не помни.
— Не знам. Някои неща ми се изясниха. Убеден съм, че никой освен нас не е виждал Сапфира. Ра’зак вероятно са разполагали с информатор извън долината. Преживял си, доста трудности и си се справил добре. Признавам, че съм впечатлен.
— Какво се е случило с главата ти? Изглежда, сякаш си се ударил в скала.
— Не точно, но нещо подобно. Промъквах се около лагера на съществата, за да науча повече за тях, и те ме изненадаха в тъмното. Беше добър капан, но ме подцениха и успях да ги отблъсна. Остана ми обаче този белег. Изпаднах в безсъзнание и се свестих чак на следващата сутрин. За съжаление те вече бяха стигнали до фермата ви. Нямаше как да ги спра, но ги последвах и се натъкнах на тебе.
„Що за човек е той, та си мисли, че ще се справи с Ра’зак сам? Нападнали са го в мрака и само са го зашеметили?“
— Когато видя белега на дланта ми, трябваше да ми кажеш кои са те — отвърна разгорещено Ерагон. — Щях да отида първо при Гароу и тримата щяхме да избягаме.
— Тогава не бях сигурен какво трябва да сторя — въздъхна Бром. — Смятах, че ще успея да ги отклоня от следите ти и чак тогава мислех да те питам за дракона. Уви, това се оказа грешка, за която дълбоко съжалявам и която ти донесе много мъка.
— Кой си ти? — настоя Ерагон с горчивина. — Откъде обикновен разказвач на истории има такъв меч? Откъде знаеш толкова за Ра’зак?
— Мисля, че се разбрахме да не ме питаш за това.
— Чичо ми е мъртъв. Мъртъв! — извика младежът и размаха лъка. — Доверих ти се, защото Сапфира те уважава, но ти не си човекът, за когото се представяше толкова години в Карвахол. Кой си?
Бром помълча известно време, пушейки със смръщено изражение.
— Вероятно никога не си мислил за това, въпреки че ти е известно — по-голямата част от живота ми мина извън долината. Само в Карвахол се представях за разказвач. Иначе в предишното си битие имах много професии. Точно за да избягам от миналото си, дойдох тук. Наистина не съм човекът, за когото ме мислиш.
— Ха, и кой си тогава?
— Аз съм онзи, който ще ти помогне — усмихна се Бром. — Не забравяй тези думи. Те са най-истинските, които съм изричал през живота си. Но няма да отговарям на въпросите ти. В момента не е нужно да знаеш моята история, а и не си заслужил това право. Приеми, че имам повече познания от Бром Разказвача и че няма да обсъждам живота си с всеки, който се интересува!
— Тогава отивам да спя — отвърна малко сърдито Ерагон и се отдалечи от огъня.
Бром не изглеждаше изненадан, но погледът му бе пълен с тъга. Той разпъна одеялото си близо до огъня, за разлика от младежа, който легна до Сапфира. Над лагера се възцари ледена тишина.
СЕДЛО ЗА ДРАКОНА
Щом Ерагон се събуди, го заляха спомените за смъртта на Гароу. Той се зави презглава и заплака. Искаше му се просто да си лежи тук и да забрави за външния свят. Когато сълзите му престанаха, младежът разтърка бузите си и стана. Бром приготвяше закуска.