Выбрать главу

В къпинака младежът се чувстваше спокоен, но щом излезе на открито, го обхвана тревога. Сапфира излетя и закръжи над главите им, докато двамата си проправяха път през гората към фермата. „Ще видя това място отново. Не заминавам във вечно изгнание. Някой ден, когато е безопасно, ще се завърна“. Ерагон изпъна рамене и погледна към непознатите земи на юг. Докато вървяха, Сапфира се насочи на запад към планините и скоро изчезна от погледа им. Младежът я проследи с недоволен поглед. Дори сега не можеха да прекарват времето си заедно. Тя трябваше да се крие, за да не я види някой случаен пътник.

Следите на Ра’зак бяха избледнели в снега, но Ерагон не се притесняваше. Нямаше голяма вероятност те да се отклонят от пътя, който беше най-удобният начин да се напусне долината. По-трудно щеше да е в равнините, където пътят се разделяше, а той не можеше да предвиди по кое разклонение ще поемат съществата.

Двамата пътуваха мълчаливо, залагайки на бързината. Краката на Ерагон започнаха да кървят отново и за да не мисли за болката, той подхвана разговор.

— И какво могат да правят драконите? Нали каза, че знаеш нещичко за способностите им.

Бром се засмя и размаха ръка, показвайки сапфирения си пръстен.

— За съжаление не знам толкова много, колкото ми се иска. Хората се опитват да отговорят на въпроса ти от векове, така че каквото и да ти разкажа, ще е непълно. Драконите винаги са били мистериозни създания. Преди да ти отговоря, ще ти обясня някои основни неща за тях. Няма смисъл да започвам от средата на тази обширна тема, без да имаш понятие за основите й.

Старецът обясни как се чифтосват драконите и какво е нужно, за да се излюпят яйцата им.

— Разбираш ли, когато дракон снесе яйце, малкото вътре е готово да се излюпи, но то изчаква, понякога с години, необходимите предпоставки. Докато живеели в пустошта, зависели от наличието на храна, но когато се съюзили с елфите, драконите започнали да им дават по две-три яйца на година. Те се излюпвали, когато се появял човек, предопределен от съдбата да стане Ездач. Хората се строявали в редица и докосвали яйцето с надеждата то да ги избере.

— Значи Сапфира се е излюпила заради мене?

— Най-вероятно те е харесала.

Ерагон се почувства горд, че от всички хора в Алагезия тя беше избрала него. Зачуди се колко ли дълго е чакала и потръпна при мисълта да е затворен в яйце.

Бром продължи лекцията си, като обясни с какво се хранят драконите. Един напълно развит екземпляр можел да изкара месеци без храна, но в размножителния период трябвало да яде много често. Някои билки лекували болестите им, докато други били вредни. Имало много начини за почистване на люспите и грижа за ноктите им.

Старецът обясни за някои техники при бой срещу дракони. Телата им бяха бронирани, но крайниците — по-слабо защитени. Ерагон го прекъсваше от време на време, като задаваше въпроси, и така премина голяма част от деня.

Привечер вече бяха близо до Теринсфорд. Докато небето потъмняваше и търсеха място за нощувка, Ерагон смени темата.

— Кой с бил старият притежател на Зар’рок?

— Могъщ Ездач — отвърна Бром, — който е бил много известен в своето време.

— Ще ми кажеш ли името му?

— Няма. — Младежът запротестира, но Бром беше непреклонен. — Не искам да го крия, но някои неща може да се окажат опасни за тебе. Няма нужда да те натоварвам със знание, поне докато не придобиеш повече опит. Искам само да те опазя от тези, които биха те използвали за зло.

— Знаеш ли какво? Мисля, че ти доставя удоволствие да говориш загадъчно. И без това се чудя дали да не те зарежа, така че не ме дразни. Ако ще ми казваш нещо, казвай го направо, а недей да увърташ.

— Спокойно. Всяко нещо с времето си.

Те намериха удобно място за нощувка и направиха лагер. Сапфира се присъедини към тях, докато си готвеха вечеря.

— Успя ли да си уловиш нещо?

— Ако вие двамата се тътрехте малко по-бавно, щях да имам време да отлетя до морето и да се върна, без да изоставам.

— Не се подигравай. Ще се придвижваме по-бързо, когато се сдобием с коне.

— Може би, но ще успеем ли да настигнем Ра’зак? Те имат преднина, а може и да подозират, че ги преследваме. Защо инак биха унищожили фермата по такъв начин, ако не за да те ядосат и да те увлекат в гонитба?

— Не знам.

Младежът се облегна на тялото на Сапфира, доволен от топлината й. Бром стоеше от другата страна на огъня и дялкаше две дълги пръчки. Той внезапно подхвърли едната на младежа, който инстинктивно я сграбчи.

— Защитавай се! — извика старецът и се изправи. Ерагон огледа пръчката и видя, че е оформена в грубо подобие на меч. Нима Бром искаше да се бие с него? Какъв шанс имаше възрастният мъж?