Лъкът го удари по главата. Един силен повей наруши равновесието му и го събори по корем на земята. Младежът се претърколи, след което скочи на крака и продължи да тича, без да обръща внимание на драскотините по тялото си.
Сапфира лежеше на няколко метра от него, но той не можеше да я приближи заради крилата й, които се мятаха насам-натам. Тя се опитваше да ги свие, но силният вятър не й позволяваше. Ерагон се устреми към лявото й крило, но вятърът я превъртя и острите й гръбначни шипове се разминаха с главата му на косъм. Сапфира заби нокти в земята, опитвайки се да остане неподвижна.
Крилете й се повдигнаха отново, но този път не я завъртяха. Ерагон реши да опита с лявото. Крилото се присви и тя го притисна плътно към тялото си. Младежът прескочи гърба й и се захвана с дясното крило, което вятърът изненадващо повдигна. Ерагон падна на земята. Той се претърколи, подскочи и отново хвана крилото. Сапфира се опита да го сгъне, а той отново натисна с всичка сила. Вятърът им попречи за няколко секунди, но с едно последно усилие те го преодоляха.
Ерагон се наведе над дракона, дишайки тежко, и усети треперенето му.
— Добре ли си?
Сапфира се позабави с отговора си за момент.
— Така, така мисля. Нямам нищо счупено, но бях безпомощна. Не можех да направя нищо срещу вятъра.
— Не се притеснявай, сега си в безопасност.
Ерагон забеляза Кадок, който стоеше наблизо, обърнал гръб на вятъра. Младежът мислено му нареди да се върне при Бром. След това яхна Сапфира и тя запълзя напред през вихрушката.
— Тя добре ли е? — извика Бром, щом се добраха до него.
Ерагон кимна и слезе от дракона. Кадок се приближи до младежа и той погали коня по бузата, а Бром посочи към задаващата се дъждовна пелена.
— Какво ли още ще ни сполети? — изкрещя Ерагон и се уви в дрехите си секунди преди пороят да ги връхлети. Плющящият дъжд беше леденостуден и не след дълго двамата бяха подгизнали и зъзнеха.
Небето се озари от светкавици. Мълнии, дълги цяла миля, проблясваха за секунди, следвани от гръмотевичен рев, който разтърсваше земята. Беше красиво, но много опасно. Тук-там тревата се подпалваше, но дъждът я гасеше мигновено.
Природните стихии отшумяваха бавно и привечер силата им намаля дотолкова, че пътниците продължиха нататък. Залязващото слънце се показа отново и освети земята. Всичко наоколо придоби ярък контраст. Гледката беше толкова красива, че Ерагон се почувства така, сякаш е в картина, нарисувана от талантлив художник.
Освежената земя изпълваше въздуха с приятен мирис, който повдигна духа на пътниците. Сапфира се протегна, изпъна врата си и изрева щастливо. Конете се отдръпнаха уплашено, но Ерагон и Бром се усмихнаха на този изблик на чувства.
Преди да се стъмни, спряха в една падина. Бяха твърде уморени, за да се бият, и направо си легнаха.
РАЗКРИТИЕ в ЯЗУАК
Въпреки че бяха успели да понапълнят манерките си по време на бурята, привършиха водата на следващата сутрин.
— Надявам се, че яздим в правилната посока — каза Ерагон и размаха празната си манерка. — В противен случай ще имаме неприятности.
— Пътувал съм насам и по-рано. Ще достигнем до Язуак, преди да се свечери — заяви спокойно Бром.
— Може би виждаш нещо, което аз не забелязвам — засмя се Ерагон. — Как разбираш къде сме, след като тук всичко изглежда еднакво.
— Ориентирам се не по земята, а по звездите и слънцето. Те няма да ни подведат. Хайде, да потегляме. Няма нужда да се притесняваш излишно. Днес ще стигнем до Язуак.
Думите му излязоха верни. Сапфира първа забеляза селото от въздуха, но трябваше да мине доста време, преди двамата да съзрат очертанията му на хоризонта. Разстоянието беше доста голямо. Селцето се виждаше само благодарение на това, че равнината беше изключително плоска. Щом се приближиха, забелязаха някаква тъмна ивица, която заобикаляше Язуак и изчезваше в далечината.
— Това е река Нинор — обясни Бром. Ерагон дръпна юздите на Кадок.
— Ще видят Сапфира, ако лети край нас. Няма да е зле да се скрие някъде, докато ние сме в Язуак.
Бром потърка брадичка и погледна към градчето.
— Виждаш ли тази извивка на реката? Накарай я да ни изчака там. Достатъчно далече е от Язуак, така че никой няма да я види, но пък и няма да изостане много. Ние ще минем през селото, ще купим провизии и ще се отбием да я вземем.
— Този план не ми харесва. През цялото време се крия като крадец.
— Знаеш какво ще стане, ако те видят.
Тя изръмжа, но се вдигна и полетя ниско над земята в указаната посока. Двамата ездачи продължиха с бърз ход, радостно предвкусвайки предстоящото хранене. Щом доближиха до малките къщи, те забелязаха от няколко комина да излиза дим, но по улицата нямаше никого. Над селото беше надвиснала необичайна тишина. Без да продумат, двамата спряха пред първата къща и се спогледаха тревожно.