— Благодаря — усмихна се доволно Ерагон. — Този древен език има ли си име?
— Да, но никой не го знае — засмя се Бром. — Това е дума с невъобразима мощ, с която би могъл да контролираш целия език и тези, които го ползват. Хората отдавна се мъчат да я научат, но никой не е успявал досега.
— Все още не разбирам как работи магията. Как точно си послужих с нея?
— Не ти ли стана ясно? — учуди се Бром.
— Не.
Бром си пое дъх и започна да обяснява:
— За да работиш с магия, вътре в себе си трябва да имаш сила, каквато в наши дни се среща доста рядко. Също така е необходимо да можеш да призоваваш тази сила, когато пожелаеш. Щом я призовеш, трябва да я използваш или да я пуснеш да отшуми. Ако искаш да извършиш нещо, си длъжен да го опишеш на древния език. Например ако не беше казал брисингр вчера, нищо нямаше да се получи.
— Това означава, че съм ограничен от знанията си за древния език?
— Точно така, освен това на него не можеш да произнасяш лъжи.
— Това е невъзможно — поклати глава Ерагон. — Хората винаги лъжат. Едва ли някакви звуци ще ги спрат.
Бром поклати глава и се обърна към близките дървета.
— Фетрблака, ека веохната нейат хейна оно. Блака еом иет лам.
Една птичка излетя от клоните и кацна на ръката му. След няколко секунди той произнесе друга дума и птичката отлетя.
— Как го направи? — попита възхитен Ерагон.
— Обещах й, че няма да я нараня. Може и да не е разбрала точното значение на думите, но основният смисъл й стана ясен. Птицата се довери, защото, както всички животни, знае, че тези, които говорят на древния език, са длъжни да спазят думата си.
— А елфите на същия език ли говорят?
— Да.
— Значи те никога не лъжат?
— Не точно — призна Бром. — Те твърдят, че не лъжат, и до голяма степен е вярно, но са станали майстори в това да казват едно, а да имат предвид друго. Никога няма да узнаеш дали си ги разбрал правилно и какви са истинските им намерения. Понякога те казват само част от истината и премълчават останалото. Трябва да си много опитен и начетен, за да разбереш тяхната култура.
— Ами личните имена на този език? Дават ли власт над човека?
— Дават. — Очите на Бром заблестяха. — Тези, които говорят на езика, имат две имена. Първото е за всекидневна употреба и няма значение. Второто е тяхното истинско име и го споделят само с най-близките. Имало е времена, когато никой не е криел истинското си име, но те вече са отминали. Ако някой разбере истинското ти име, получава власт над тебе. Все едно да му повериш живота си. Всички имат скрити имена, но само малцина си ги знаят.
— Как научаваш истинското си име? — попита Ерагон.
— Елфите инстинктивно знаят своите по рождение. Но хората нямат тази дарба. Хората Ездачи обикновено се подлагали на изпитание, за да го научат, или търсели елф, склонен да им го каже, но елфите рядко споделяли такива сведения.
— Иска ми се да зная моето.
— Внимавай — сви вежди Бром. — Знанието може да е ужасно тежко. Да узнаеш какво представляваш, без никакви илюзии, може да те докара до лудост. Мнозина са се опитвали да забравят имената си. Но името, освен да дава власт на другите, може да ти даде власт над самия себе си, ако истината не те пречупи.
— Сигурна съм, че няма — обади се Сапфира.
— Все пак ми се иска да знаех моето — заяви Ерагон.
— Не се предаваш лесно. Това е добре, защото само упоритите научават истинската си същност, но за това не мога да ти помогна. Ще се наложи да го потърсиш сам. — Бром помръдна ранената си ръка и направи гримаса.
— Защо не пробваме да ти излекуваме ръката с магия?
— Няма конкретна причина. Аз не съм се замислял, защото силата ми не стига. Ти може и да успееш с правилната дума, но не искам да се изтощаваш.
— Така обаче ще ти спестя много неприятности и болка — започна да спори Ерагон.
— Ще го преживея. Да използваш магия за лекуване на рана ще ти отнеме толкова енергия, колкото, ако зарасне сама. Не искам да си уморен през следващите няколко дни. Още ти е рано за подобна задача.
— Щом мога да излекувам ръката ти, дали ще успея да възкреся някого?
Въпросът изненада Бром, но той успя да отговори бързо.
— Помниш ли какво ти казах за магиите, които биха те убили? Тази е една от тях. На Ездачите е било забранено да опитват, за тяхна собствена безопасност. Отвъд живота има бездна и магията не може да я прекоси. Ако се пресегнеш към нея, силата ти ще изтече и душата ти ще потъне в мрака. Ездачи, магьосници, заклинатели — всички са се проваляли пред тази задача. Придържай се към възможните неща — рани, синини, може би счупени кости, но в никакъв случай възкресения.