— Това е по-сложно, отколкото си го представях — намръщи се Ерагон.
— Именно. Ако не осъзнаваш какво правиш, ще опиташ нещо невъзможно и ще умреш. — Бром се наведе от седлото и сграбчи няколко камъчета от пътя. След това напрегна сили, изправи се, хареса си едно камъче и пусна останалите. — Виждаш ли този кремък?
— Да.
— Вземи го.
Ерагон го хвана и го огледа. Камъчето беше черно, гладко и не по-голямо от върха на палеца му. По пътя имаше безброй такива.
— С това ще тренираш.
— Не разбирам — отвърна обърканият младеж.
— Ясно е, че не разбираш. Точно затова аз те уча, а не ти — мене. Стига си плямпал, че няма да стигнем доникъде. Искам да повдигнеш това камъче от дланта си и да го държиш във въздуха, колкото се може по-дълго. Думите, които ще ползваш, са „стенр рейса“. Повтори ги.
— Стенр рейса.
— Чудесно. Сега опитай.
Ерагон се съсредоточи върху камъчето, претърсвайки съзнанието си за следа от вчерашната енергия. Но колкото и да се напъваше, не можа да изпълни задачата. „Как, да му се не види, трябва да го направя?“ Накрая се отказа и скръсти ръце.
— Невъзможно е.
— Не! Аз ще кажа кое е невъзможно. Не се предавай толкова лесно. Опитай пак.
Младежът се намръщи и затвори очи, прогонвайки всички мисли, които го разсейваха. Той пое дъх и започна да опипва най-отдалечените кътчета на съзнанието си, за да открие силата. Натъкваше се непрекъснато на мисли и спомени, но накрая откри нещо различно. Едно място, което едновременно беше част от него, но и от нещо друго. Развълнуван, той се опита да преодолее преградата. Почувства някаква съпротива, но знаеше, че силата лежи от другата страна на тази бариера. Опита се да я пробие, но не успя. Накрая Ерагон се хвърли с всичка сила срещу бариерата и усети, че тя поддава. Съзнанието му се изпълни със светлина.
— Стенр рейса.
Камъчето се вдигна във въздуха над светещата му длан. Той се опита да го задържи, но силата се отдръпна внезапно и се прибра обратно зад бариерата. Камъчето падна в ръката му, а дланта му си върна нормалния цвят. Младежът се почувства уморен, но се усмихна на успеха.
— Не беше зле като за първи опит — каза Бром.
— А защо ръката ми свети? Станала е като фенер.
— Не е ясно — призна Бром. — Ездачите винаги са предпочитали да канализират енергията си през ръката, на която е знакът Гедвей игнасия. Предполагам, че можеш да ползваш и другата си ръка, но ще ти е по-трудно. Ще ти купя ръкавици в следващия град, стига да не е опустошен. Ти прикриваш белега си добре, но не искам някой да го зърне случайно. Освен това блясъкът може да те издаде на враговете.
— Ти имаш ли такъв белег?
— Не. Само Ездачите ги имат. Трябва да знаеш, че магията се влияе от разстоянието, също като стрелата и копието. Ако се опиташ да повдигнеш нещо, което се намира на миля оттук, ще ти е по-трудно, отколкото, ако е наблизо. Така че, когато видиш врагове да идват към тебе, изчакай ги да се приближат, преди да използваш магия. А сега — обратно на работа! Пробвай пак да вдигнеш камъка.
— Пак? — възкликна Ерагон, мислейки за това колко усилия беше положил първия път.
— Да. И този път гледай да си по-бърз.
Те продължиха с упражненията през останалата част от деня. Когато Ерагон спря, беше уморен и изнервен. Бе започнал да мрази камъчето и всичко, свързано с него. Искаше да го хвърли, но Бром го спря.
— Недей! Прибери го.
Младежът го изгледа гневно, но пусна камъчето в джоба си.
— Все още не сме свършили — предупреди го Бром, — така че не се отпускай. Този малък храст се нарича делоис.
Последва дълга лекция за наименованията на различни неща — от късата пръчица, наречена вьондр, до най-ярката звезда — Ейдейл.
Вечерта двамата се дуелираха около огъня. Въпреки че Бром се биеше с лявата ръка, уменията му не бяха намалени.
Заниманията на Ерагон протичаха по строг график. През деня младежът учеше думи на древния език и тренираше с камъчето, а вечер се биеше с Бром. В началото не беше приятно, но скоро Ерагон почувства промяна. Камъчето вече не го затрудняваше. Той овладя първите упражнения и започна да се занимава с по-трудни. Същевременно запасът му от думи непрекъснато растеше.
Доби повече самочувствие и при дуелите с мечове. Беше придобил повече бързина и нападаше светкавично като змия. Ударите му ставаха все по-мощни и вече не трепереше при парирането. Схватките бяха по-продължителни, тъй като се научи да отблъсква Бром. Вечер, когато си лягаха, не само Ерагон имаше синини.