Сапфира продължаваше да расте, но с по-бавно темпо. Дългите й полети и периодичното ловуване я държаха във форма. Вече беше по-висока от конете и доста по-едра. Заради големината и бляскавите люспи тя ставаше и все по-забележима. Бром и Ерагон се притесняваха за това, но не можаха да я убедят да държи люспите си мръсни.
Те продължаваха на юг в преследване на Ра’зак. Ерагон се ядосваше, че колкото и да бързаха двамата с Бром, съществата винаги имаха няколко дни преднина пред тях. Понякога му идеше да се откаже, но в такива моменти попадаше на някоя следа и възвръщаше надеждата си.
По бреговете на Нинор нямаше населени места и тримата спътници се придвижваха необезпокоявани от никого. Най-накрая те наближиха Дарет — първото селце след Язуак. В нощта преди да го достигнат, Ерагон сънува неприятен сън. Той видя Гароу и Роран вкъщи: двамата седяха в разрушената кухня. Те го помолиха да им помогне да я построят наново, но младежът поклати глава.
„По следите на твоите убийци съм“ — прошепна той на чичо си. Гароу го погледна с учудване. „Че аз не съм умрял“. „Не мога да ти помогна“ — отвърна Ерагон и заплака. „Тогава умри!“ Гароу се превърна в Ра’зак и го нападна с ръмжене. Ерагон се събуди, разтреперан, и погледна звездите, а в главата си чу нежния глас на Сапфира:
— Всичко ще бъде наред, малкия.
ДАРЕТ
Дарет се намираше на брега на река Нинор. Селото бе малко и изглеждаше запуснато. Ерагон и Бром се приближиха предпазливо. Сапфира се беше скрила наблизо и в случай на нужда щеше да долети за секунди.
Те навлязоха в Дарет, пазейки тишина. Бром стискаше меча със здравата си ръка и оглеждаше внимателно околността. Ерагон държеше лъка си сведен, докато преминаваха покрай смълчаните къщи.
— Това не изглежда добре.
Сапфира не отговори, но младежът почувства нейната готовност да ги последва. Погледна към земята и се увери, че детските следи са още пресни.
„Но къде ли са изчезнали всички?“ Центърът на селището бе празен. Единственото движение беше предизвикано от вятъра, който вдигаше прашни вихрушки. Бром обърна Снежноплам назад.
— Да се махаме оттук. Това място не ми харесва.
Старецът смушка коня и потегли обратно, следван от Ерагон.
Преди да изминат и няколко метра, от една пресечка бяха избутани каруци, които им препречиха пътя. Едър мъж, с лък в ръцете и широк меч на кръста, скочи върху едната каруца. Ерагон вдигна своя лък и се прицели в непознатия.
— Спрете! Свалете оръжията! Обградени сте от шейсет стрелци. Ако мръднете, ще ви надупчат — изкрещя мъжът и по околните покриви започнаха да никнат фигури.
— Сапфира, не идвай! Твърде много са. Ако се появиш, ще те прострелят. Не се приближавай!
Тя го чу, но младежът не беше сигурен дали ще се подчини. Приготви се да използва магия.
„Трябва да спра стрелите, преди да улучат мене или Бром“.
— Какво искате? — попита Бром спокойно.
— Защо сте тук?
— Идваме за провизии и да чуем някоя клюка. Нищо повече. Отиваме при братовчед ми в Драс-Леона.
— Въоръжени сте до зъби.
— Вие също — отговори старецът. — Времената са опасни.
— Вярно е. — Мъжът ги огледа внимателно. — Не смятам, че ни мислите злото, но напоследък имахме няколко сблъсъка с ургали и с бандити, така че не мога да се доверя само на думите ви.
— Щом не ми вярваш, какво ще правим?
Мъжете по покривите не бяха помръднали. Ерагон се чудеше дали са дисциплинирани, или просто ги е страх. Надяваше се да е второто.
— Казахте, че искате провизии. Съгласни ли сте да останете тук, докато ви донесем това, което ви трябва, а после да платите и да се махнете незабавно?
— Да.
— Добре. — Мъжът свали лъка си и махна на един от стрелците, който се спусна на земята. — Кажете му от какво се нуждаете.
Бром изреди кратък списък на продуктите и добави:
— Ако ви се намират едни излишни ръкавици за племенника ми, ще взема и тях.
— Казвам се Тревор — заяви водачът. — По принцип бих дошъл да ви стисна ръката, но в сегашната ситуация предпочитам да не го правя. Откъде казахте, че сте?
— От север — отвърна Бром, — но не сме се задържали на някое място достатъчно дълго, че да го наречем дом. Заради ургалите ли вземате тези мерки?
— Да, а има и по-лоши неща. Носите ли някакви новини от други градове? Рядко дочуваме по нещо, а се носят слухове, че навсякъде се случват беди.
— Не ми се иска да съобщавам нещо толкова неприятно — намръщи се Бром. — Преди около седмица минахме през Язуак и открихме, че е опустошен. Всички селяни бяха изклани. Щяхме да се опитаме да ги погребем, но ни нападнаха два ургала.