Тревор отстъпи и погледна надолу със сълзи в очите.
— Проклятие, новината наистина е лоша. Чудно ми е как така два ургала са изклали всички жители. Аз познавах някои от хората там, не бяха лоши бойци.
— Имаше следи, че в града е вилняла цяла орда. Мисля, че тези, на които се натъкнахме, са били дезертьори.
— Колко голям е бил отрядът?
— Достатъчно голям, за да помете Язуак, но достатъчно малък, за да се движи незабелязано из страната. Между петдесет и сто според мен. Но и петдесет стигат, за да прегазят и вас. Не е зле да помислите за заминаване. Тези райони станаха твърде опасни за мирното население.
— Знам, но хората отказват да се преместят. Това е техният дом, както и моят, макар че съм тук само от две години, и те го ценят повече от живота си. Досега отблъснахме няколко нападения и жителите придобиха самочувствие. Но се боя, че някоя сутрин ще осъмнем с прерязани гърла.
Стрелецът се появи от една къща, носейки провизиите в ръце. Той ги остави до конете и Бром му плати.
— Защо те избраха да защитаваш Дарет?
— Бях в кралската армия няколко години — сви рамене Тревор.
Старецът слезе от коня и започна да прибира продуктите в дисагите си, след което подаде ръкавиците на Ерагон, който си ги сложи, внимавайки да не разкрие белега на дланта си. Кожата беше здрава, макар и поизносена.
— Е, както ви обещах, ние си тръгваме.
— Ще ни направите ли една услуга? Когато стигнете до Драс-Леона, съобщете на имперските войски за това, което се случва тук. Тревожно е, ако кралят не знае какво става. А още по-тревожно е, ако знае, но не прави нищо.
— Ще предадем съобщението ви. Дано да имате късмет и бъдете нащрек.
— Вие също.
Каруците бяха отместени и двамата напуснаха Дарет, яздейки по брега на Нинор. Ерагон отпрати мислите си към Сапфира.
— Идваме при тебе. Нещата се уредиха.
Вместо отговор, той усети проблясващ гняв. Бром се почеса по брадата.
— Империята е в по-лошо състояние, отколкото си мислех. Когато търговците посетиха Карвахол, казаха, че навсякъде има неприятности, но не предполагах, че е толкова зле. Въпреки че гъмжи от ургали, не се е появил нито един войник, сякаш кралят не се интересува от събитията.
— Наистина е странно — съгласи се Ерагон.
— Използва ли някое от уменията си, докато бяхме в Дарет? — попита Бром, като се наведе да избегне един нисък клон.
— Нямаше нужда.
— Грешиш. Можеше да почувстваш намеренията на Тревор. Аз го направих, въпреки ограничените ми способности. Ако селяните възнамеряваха да ни убият, нямаше просто да седим и да си говорим, но усетих, че има шанс да се разберем, и се възползвах.
— Как можех да разбера какви са намеренията на Тревор? Нима мога да виждам мислите на хората?
— Хайде, сега можеш и сам да си отговориш на този въпрос. Възможно беше да усетиш мислите на Тревор по същия начин, както общуваш с Кадок и Сапфира. Умовете на хората не са по-различни от конските. Лесно е да се направи, но трябва да се действа внимателно и предпазливо. Съзнанието на човека е неговото последно убежище. Не бива да го насилваш, освен в критични обстоятелства. Ездачите са имали много строги правила по този въпрос и са били наказвани, ако ги нарушат.
— И ти можеш да го правиш, въпреки че не си Ездач?
— Както ти казах, всеки може да се научи, макар и с различна сила. Това не е точно магия, въпреки че магическите дарби са свързани с предаването на мисли. Способен си да общуваш с всяко живо същество. По цял ден можеш да слушаш мислите на някоя птица или да разбереш как се чувства земният червей по време на дъжд. Макар че специално на мене червеите не са ми много интересни. Предлагам ти да пробваш с котка, те имат по-необикновени характери.
Ерагон подръпна юздите на Кадок и се замисли над казаното от стареца.
— Но щом аз мога да проникна в главата на някого, то и другите могат да проникнат в моята. Как да разбера дали някой не го прави? Може ли да се спре подобно нещо?
„Откъде да знам дали Бром не чете мислите ми в момента?“
— Може, разбира се. Сапфира никога ли не те е блокирала?
— Случвало се е. Когато ме отнесе в Гръбнака, изобщо не успях да говоря с нея. Не че не ми обръщаше внимание, но мисля, че просто не ме чуваше. Сякаш около съзнанието й имаше стени, които не можех да пробия.
Бром пооправи бинта на ръката си за момент.
— Малцина са в състояние да кажат дали някой се опитва да проникне в съзнанието им и още по-малко могат да спрат подобно нещо. Това е въпрос на мислене и тренировки. Благодарение на твоите магически способности винаги ще можеш да усетиш дали някой се рови в главата ти. За да го блокираш, просто трябва да се съсредоточиш върху нещо. Например ако мислиш за тухлена стена, противникът ти ще открие само нея. Разбира се, за подобно нещо се изисква голяма концентрация. Ако се разсееш за миг, стената ще рухне и врагът ти ще узнае за твоите слабости.