ПРЕЗ ДРАКОНОВИ ОЧИ
На следващата сутрин Ерагон се събуди с лилави синини по вдървените си крайници. Забеляза Бром, който се занимаваше със седлото на Сапфира, и се опита да потисне безпокойството си. Младежът привърши набързо със закуската и се приближи до дракона.
— Запомни, дръж колената си свити, направлявай я с мисли и стой спокойно на гърба й. Нищо лошо няма да се случи, ако не се паникьосаш — успокои го Бром.
Ерагон кимна, прибра лъка си в една торба, окачена на седлото, и с помощта на стареца възседна дракона. Сапфира търпеливо го изчака, докато си нагласи стремената.
— Готов ли си?
Той пое дълбока глътка от свежия сутрешен въздух.
— Не но нека да започнем!
Тя направи няколко мощни замаха с криле и двамата се издигнаха в небето.
За разлика от последния полет, сега Сапфира летеше сигурно и без усилия. Ерагон обви ръце около врата й, щом се доближиха до облаците. Когато спряха да се изкачват, реката изглеждаше като криволичеща сива линия, а дърветата приличаха на клечки. Въздухът беше рядък и хладен.
— Прекрасно е — Ерагон не можа да довърши, защото Сапфира се завъртя в ужасяващ лупинг. — Недей така, непрекъснато си мисля, че ще падна.
— Трябва да свикнеш. В случай че ме атакуват от въздуха, това ще е една от първите маневри, които ще използвам.
Той не можа да измисли отговор и насочи усилията си към това да не му прилошее. Сапфира се гмурна надолу и бавно се приближи към земята.
Въпреки че стомахът му протестираше при всяко по-рязко движение, Ерагон започна да се наслаждава на полета. Той отслаби хватката на ръцете си и изправи глава, за да огледа наоколо.
— Искаш ли да ти покажа какво е летенето за мене?
— Как?
— Отпусни се и не се притеснявай.
Съзнанието й се обви около неговото и го издърпа от тялото му. Ерагон се противопостави за момент, но след секунда се предаде. Зрението му се замъгли и той откри, че вижда през очите на Сапфира. Всичко беше разкривено. Сините цветове изглеждаха по-ярки, а червеното и зеленото бледнееха. Той се опита да помръдне, но не можа. Чувстваше се като призрак, вмъкнал се в чуждо тяло.
От Сапфира струеше чиста радост. Тя обичаше летенето, което й даваше свобода. В един момент обърна глава към Ерагон и той зърна тялото си, висящо с празен поглед на гърба на дракона. Младежът усещаше въздушните потоци около Сапфира. Мускулите й сякаш бяха негови. Той почувства опашката, която служеше като гигантски рул и имаше важна роля при полета.
Връзката им ставаше все по-силна, докато накрая съзнанията им не се сляха напълно. Те размахваха заедно крила и се спускаха надолу като копие, запратено от небесата. Мисълта за падане не минаваше през главата на Ерагон, който бе погълнат от въодушевлението на Сапфира.
Дори когато се устремиха към земята, нямаше следа от страх. Те разпериха криле в точния момент, спряха спускането и се отправиха отново нагоре.
Скоро съзнанията им започнаха да се разделят. За една секунда Ерагон почувства едновременно своето тяло и тялото на Сапфира. След това погледът му се замъгли и той откри, че седи на седлото й. Отне му известно време, докато нормализира дишането и пулса си.
— Беше невероятно! Как въобще кацаш, щом летенето ти носи такава радост?
— Трябва да се храня от време на време. Но се радвам, че и на тебе ти хареса.
— Беше неописуемо. Съжалявам, че не сме летели по-често. Не съм си представял, че е толкова хубаво. Винаги ли виждаш всичко със син оттенък?
— Да. Ще летим ли по-често отсега нататък?
— При всеки удобен случай.
— Чудесно.
Двамата размениха множество мисли и разговаряха така, както не бяха говорили от седмици. Сапфира показа на Ерагон как използва хълмовете и дърветата за прикритие. Те огледаха пътя за Бром, но това се оказа по-трудно, отколкото младежът предполагаше. Сапфира трябваше да се снижи, но по този начин рискуваше да я видят.
Около обед Ерагон усети странен шум и някакъв натиск върху съзнанието си. Той поклати глава, но напрежението ставаше все по-осезаемо. Спомни си думите на Бром за проникването в чуждо съзнание и панически се опита да прочисти мислите си. Съсредоточи цялото си внимание върху една плочка на гърба на Сапфира и забрави всичко останало. Натискът отслабна за момент и се завърна с още по-голяма сила. Един внезапен порив на вятъра разтърси Сапфира и наруши концентрацията на Ерагон. Преди да успее да издигне нова преграда, той усети чуждо присъствие.