— Това е главният път между столицата Уру’баен и Теирм — каза Бром. — Един от любимите маршрути на търговците. Трябва да внимаваме. Сега не е най-оживеното време, но със сигурност ще срещаме пътници.
Дните бързо изминаваха, докато те се спускаха на юг в търсене на прохода. Ерагон не можеше да се оплаче от скука. Той изучаваше древния език, упражняваше се в практикуване на магии или се грижеше за Сапфира. Скоро се научи да убива дивеч с магия и това им спестяваше време. Можеше да изстреля малък камък от дланта си непогрешимо. Резултатите от усилията му се готвеха на вечерния огън всеки ден. След вечеря двамата с Бром се дуелираха с мечове или се биеха с голи ръце. Тежката работа скоро стопи излишната мазнина от тялото на Ерагон. Ръцете му станаха жилави, а под загорялата кожа започнаха да се оформят мускули.
Когато достигнаха до прохода, забелязаха река, която се спускаше надолу и пресичаше пътя.
— Това е Тоарк — обясни Бром. — Ще я следваме до морето.
— Как така? Нали извира от Гръбнака и тече в тази посока? Как ще се влее в океана?
Бром опипа пръстена си.
— В средата на планината се намира езерото Уодарк. От двата му края извират реки и двете се казват Тоарк. Сега виждаме източната. Тя завива на юг, преминава през равнините и се влива в езерото Леона. Другата се спуска към морето.
След два дни в Гръбнака те достигнаха до един скален ръб, откъдето се виждаше местността отвъд планините. Ерагон измърмори, когато видя, че ги очакват още много мили, преди да достигнат целта си.
— На север лежи Теирм. Някои казват, че там елфите за пръв път стъпили в Алагезия. Крепостта не е била превземана никога, а воините му не са губили битка — обясни Бром и смушка коня си.
Отне им почти цял ден да се спуснат през хълмовете и да се озоват от другата страна на Гръбнака. Без прикритието на планините Сапфира летеше много внимателно и използваше всяко хълмче.
След като напуснаха гористата местност, те забелязаха промяна. Земята беше покрита с мек мъх, в който краката им затъваха. По пътя имаше локви и не след дълго двамата пътници бяха опръскани с кал.
— Защо всичко е раззеленено? — попита Ерагон. — Тук няма ли зима?
— Има, но е много по-мека. От морето идват мъгли и влага и поддържат зеленината. На някои им харесва, но не е по моя вкус.
Вечерта те си направиха лагер на най-сухото място, което намериха, и седнаха да вечерят.
— Ще трябва да яздиш Кадок, докато не достигнем Теирм. Сигурно скоро ще срещнем други пътници и е добре да си с мене. Един старец, който пътува сам, ще предизвика подозрение. Ако сме двама, въпросите ще са по-малко. Освен това не искам, когато вляза в града, да срещна някого, който ме е видял сам, и да се чудя как да обяснявам присъствието ти.
— Нашите имена ли ще ползваме?
— Джеод няма защо да го лъжем. Той знае моето име и може да му се доверим. Но за всички останали аз ще бъда Нийл, а ти ще си моят племенник Еван. Ако се изтървем за имената, едва ли ще е толкова страшно, но предпочитам да внимаваме. Хората имат неприятния навик да запомнят неща, които не трябва.
ВКУСЪТ НА ТЕИРМ
След двудневно пътуване на север към океана Сапфира забеляза Теирм. Взорът на Бром и Ерагон беше ограничен от тежката мъгла, докато западният бриз не я вдигна. Момчето възкликна при вида на града и корабите с прибрани платна, закотвени на пристанището. Глухият шум на прибоя се чуваше дори от това разстояние.
Градът беше скрит зад стена, висока сто и дебела трийсет стъпки, с бойници и площадки за войниците. Стената имаше само две порти, едната на запад — към морето, а другата на юг — към пътя. В североизточната й част се извисяваше цитадела с гигантски каменни кули. Най-високата се използваше за фар. Единствената сграда, която се виждаше зад стените, беше един замък. Пред южната порта имаше няколко войници, които изглеждаха доста безгрижни.
— Това е първият ни тест — каза Бром. — Надявам се, че не са узнали за нас и няма да ни обърнат внимание. Каквото и да стане, не се паникьосвай. Старай се да не изглеждаш подозрително.
Ерагон се обърна към Сапфира:
— Приземи се някъде и се скрий. Ние влизаме в града.
— Отново си търсите белята.
— Така е. Но все пак ние с Бром имаме някои предимства пред обикновените хора. Ще се справим.
— Ако нещо ти се случи, ще те завържа за гърба си и няма да те пусна повече.
— И аз те обичам.
— Не е време за шеги.