Ерагон и Бром се приближиха до портите; стараеха се да изглеждат като най-обикновени хора. От стената се спускаше жълт флаг с изображение на ръмжащ лъв и ръка, държаща лилия.
— Колко е голямо това място! — възкликна Ерагон.
— По-голямо от всеки град, който си виждал.
Стражите на входа на Теирм се изправиха и им препречиха пътя с копията си.
— К’ви са ви имената?
— Мене ми викат Нийл — отвърна Бром с писклив глас и докара на лицето си идиотско изражение.
— Ами тоз, другият? — попита мъжът.
— Туй е моят племенник Еван. На сестра ми момчето.
— Добре, ясно — кимна нетърпеливо стражът. — И по к’ва работа идете?
— Нийл иска да посети някакъв стар приятел — намеси се Ерагон с груб акцент. — Пък аз го придружавам, за да не се загуби, ако ме разбирате. Вече не е толкова млад, пък и преболедува мозъчна треска.
Бром поклати глава доволно.
— Ясно. Влизайте тогава. — Войникът отмести копието си. — Само гледай да не направи някоя беля.
— О, спокойно — обеща Ерагон и смушка Кадок към града. Подковите на конете зачаткаха по павираната улица.
— Треска, а? — промърмори Бром, щом се отдалечиха от портите.
— Няма само ти да се забавляваш — подразни го Ерагон.
Старецът изръмжа и обърна поглед. Къщите бяха мрачни и неприветливи. Тесните им прозорчета почти не пропускаха светлина. Покривите бяха плоски, покрити с широки дъски. Младежът забеляза, че сградите около стената бяха едноетажни, но към центъра ставаха все по-високи.
— Това място изглежда готово за война. Бром кимна.
— През дългата си история Теирм често е бил нападан от пирати, ургали и други неприятели. Винаги има напрежение по местата, където се събират толкова богатства. Хората тук са принудени да вземат мерки за оцеляването си. Кралят също им дава войници.
— А защо някои къщи са по-високи от другите?
— Виж цитаделата. От нея има изглед над целия град. Ако външните стени бъдат превзети, по покривите застават стрелци. Понеже сградите до стената са по-ниски, мъжете могат да стрелят без страх, че ще наранят някой от своите. Също така, ако врагът превземе тези къщи и разположи свои стрелци, те ще са в неизгодно положение.
— Никога не съм виждал град, построен по този начин.
— Направили са го, след като Теирм е бил опожарен от пиратски набег.
Докато двамата яздеха по улицата, минувачите ги заглеждаха, но без особен интерес.
„В сравнение с Дарет тук ни посрещат направо с отворени обятия. Очевидно градът не е бил нападан от ургали скоро“.
Ерагон промени мнението си, когато се разминаха с един въоръжен мъж. Наоколо имаше и други следи, че времената са лоши. По улиците не играеха деца, лицата на хората бяха угрижени, а някои къщи бяха изоставени.
— Изглежда, и тук си имат неприятности — обади се Ерагон.
— Така е навсякъде — кимна тъжно Бром. — Да потърсим Джеод. „Зеленият кестен“, чудесно, това ни трябва.
Двамата спряха пред една кръчма и влязоха вътре.
Помещението беше мрачно. В камината огънят едва мъждукаше, но явно никой не си даваше труда да хвърли още дърва. Неколцина посетители седяха по масите и мълчаливо отпиваха от чашите си. В ъгъла стоеше мъж с два липсващи пръста. Барманът държеше чаша и продължаваше да я лъска, въпреки че беше счупена. Бром се наведе над бара.
— Знаеш ли къде можем да намерим един мъж на име Джеод?
Ерагон остана изправен и започна да опипва лъка си. Той висеше на гърба му, но точно сега младежът искаше да е в ръцете му.
— Че откъде да знам? — отвърна барманът с висок глас. — Да не мислите, че запомням всички отрепки, които се навъртат наоколо?
Ерагон се намръщи, когато всички очи в помещението се насочиха към тях.
— Дали пък не мога да ти помогна да си спомниш? — продължи спокойно Бром и постави на тезгяха няколко монети.
— Може би — отвърна мъжът и понижи глас, — само че нещо не мога да си спомня. Бром се намръщи и извади още няколко монети. Барманът сви устни и се замисли за момент, след което посегна към парите.
— Гарет, какво по дяволите си мислиш, че правиш? — обади се мъжът с липсващите пръсти. — Всеки на улицата ще им каже къде живее Джеод. Защо се опитваш да ги ограбиш?
Бром се пресегна и прибра монетите в кесията си. Гарет хвърли злобен поглед към мъжа на масата и отново се върна към чашата.
— Благодаря ти. Казвам се Нийл, а това е Еван — каза Бром и се приближи към непознатия.
— Аз съм Мартин, а Гарет вече го видяхте. Сядайте, нямам нищо против.
Ерагон седна и извъртя стола си така, че да наблюдава помещението. Мартин повдигна вежда, но не каза нищо.
— Ти ми спести няколко крони — започна Бром.
— Няма нищо. Недейте да се сърдите на Гарет. Търговията му не върви напоследък. Джеод живее в западната част на града, точно до продавачката на билки — Анджела. По работа ли го търсите?