— Нещо такова.
— Едва ли ще иска да купи нещо. Преди няколко дни загуби още един от корабите си.
— Какво се е случило? — заинтересува се Бром. — Не са ургалите, нали?
— Не. Те се махнаха оттук. Не сме виждали ургал почти от година. Сякаш всички са заминали на юг и изток. Но проблемът не е в тях. Предполагам, знаете, че по-голямата част от търговията се извършва по море. През последните месеци някой атакува корабите ни. Не е обикновено пиратство, защото нападат само кораби със стоки на определени търговци. Джеод е един от тях. Стигна се дотам, че капитаните не искат да превозват товарите им, което усложни живота на всички. Най-вече защото някои от тях осъществяват голяма част от морската търговия на Империята. Те са принудени да изпращат стоката по суша. Това я прави по-скъпа, а и керваните също често биват атакувани.
— Имаш ли някаква идея кой извършва нападенията? Няма ли свидетели?
— Никой не оцелява след атаките — поклати глава Мартин. — Корабите отплуват и изчезват. Никой не ги вижда повече. Според моряците това е магия.
— А според тебе?
— Не знам. А и няма как да узная, освен, ако не се кача на някой такъв кораб.
— Ти моряк ли си? — попита Ерагон.
— Не — изсумтя Мартин. — Приличам ли ти на моряк? Капитаните ме наемат, за да ги пазя от пирати, но те напоследък много не се показват. Все пак работата е добра.
— Но и доста опасна — каза Бром.
Мартин сви рамене и допи бирата си.
Ерагон и Бром излязоха и се насочиха към западната част на града, която изглеждаше по-добре. Къщите бяха по-големи и чисти, а хората носеха скъпи дрехи и явно имаха самочувствие. Ерагон се почувства не на място в такава обстановка.
СТАР ПРИЯТЕЛ
Магазинът за билки имаше голяма табела и го откриха лесно. Пред вратата стоеше ниска къдрокоса жена. В едната си ръка тя държеше жаба, а с другата записваше нещо. Ерагон предположи, че това е билкарката Анджела. От двете страни на магазина имаше къщи.
— Коя ли е на Джеод?
— Ей, сега ще разберем — отвърна Бром и се обърна учтиво към жената: — Можете ли да ми кажете в коя къща живее Джеод?
— Мога — отвърна тя и продължи да си пише.
— А ще ни кажете ли?
— Да. — Тя млъкна, но перото й продължи да се движи бързо. Жабата в ръката й ги изгледа с големите си очи. Ерагон беше на път да се развика, когато Анджела вдигна поглед. — Разбира се, че ще ви кажа. Просто трябва да попитате. Първият ви въпрос беше дали мога да ви кажа, а вторият дали бих го направила. Но всъщност вие така и не ми зададохте правилния въпрос.
— Тогава, нека го направя както трябва — отвърна Бром с усмивка. — Коя е къщата на Джеод? И защо държите тази жаба?
— Това е друго нещо. Джеод живее в дясната къща. А що се отнася до жабата, това всъщност е крастава жаба. Опитвам се да докажа, че крастави жаби не съществуват — има само обикновени жаби.
— Как така не съществуват, като държите една в ръката си? — намеси се Ерагон. — Пък и каква е ползата от това?
Жената поклати глава и разтърси къдравите си кичури.
— Не, не, ти не разбираш. Ако докажа, че крастави жаби не съществуват, тогава това в ръката ми ще е обикновена жаба. В такъв случай жабите няма да вършат злини — да отравят, да убиват, да карат зъбите на хората да падат, въобще — да причиняват беди. Вещиците няма да правят черните си магии, защото наоколо няма да има крастави жаби.
— Ясно — каза Бром. — Звучи интересно и бих искал да чуя още, но точно сега трябва да се срещнем с Джеод.
— Разбира се — отвърна тя и продължи да пише.
— Тя е луда! — възкликна Ерагон, щом се отдалечиха от магазина.
— Възможно е. Но човек никога не знае. Може да открие нещо полезно, така че не й се подигравай. Кой знае, краставите жаби може наистина да не съществуват.
— Да бе, а моите обувки са от злато.
Двамата спряха пред врата с мраморни стъпала и Бром почука три пъти. Никой не отговори.
— Може да сме се объркали, дай да пробваме другата — предложи Ерагон.
Бром не му обърна внимание и почука по-силно.
Отново никой не му отговори. Ерагон се обърна с нетърпение и чу, че някой се приближава до вратата. На прага застана бледа млада жена със светлоруса коса. Очите й бяха зачервени, сякаш бе плакала, но гласът й беше спокоен.
— Какво обичате?
— Тук ли живее Джеод? — попита Бром учтиво.
— Да, аз съм негова съпруга. Очаква ли ви?
— Не, но бихме искали да поговорим с него.
— Зает е.
— Идваме отдалеч. Много е важно да поговорим с него.