— Но щом не си получавал вести, откъде тогава знаеш, че е било…
— Чичото на Ерагон беше убит от Ра’зак — прекъсна го Бром. — Опожариха дома на момчето в стремежа си да го заловят. Трябва да им отмъстим и имаме нужда от помощ, за да открием следите им.
— Разбирам — кимна Джеод. — Но защо идвате тук? Нямам представа къде се крият, а и не се сещам за някой, който може да ви каже.
Бром се изправи и извади манерката.
— Тук има масло от Сеитр, от опасния вид. Съществата го носеха, но явно са го изгубили при преследването. Трябва да се доберем до пристанищния архив на Теирм и да проследим имперските покупки. Така ще установим къде е леговището им.
Джеод се замисли с намръщено лице, след което посочи към рафтовете с книги.
— Виждате ли това? Тук са само моите търговски документи. А вие трябва да преровите многократно повече. Може да отнеме месеци. А освен това има и друг, по-голям проблем. Документите, които търсите, се намират в този замък, но само Бранд, администраторът на Ристарт, има право да ги преглежда. На нас, обикновените търговци, не ни е разрешено, за да не фалшифицираме данни и да не лъжем Империята с данъците.
— Ще мислим за това, когато му дойде времето. Сега се нуждаем от няколко дни за почивка.
— Не се притеснявай — усмихна се Джеод. — Можете да се настаните в къщата ми. Какви имена използвате в града?
— Аз съм Нийл — каза Бром, — а момчето е Еван.
— Ерагон — произнесе замислено Джеод. — Имаш много рядко име. Малцина са кръщавани на първия Ездач. Всъщност съм чел само за трима души, които са се наричали така.
Ерагон се учуди, че Джеод знае произхода на името му, но Бром го откъсна от тези мисли.
— Ще отидеш ли да провериш дали конете са наред? Май не завързах Снежноплам достатъчно добре.
„Те искат да скрият нещо от мене. В момента, в който изляза, ще започнат да говорят за това“.
Ерагон се изправи и излезе от стаята, затръшвайки силно вратата. Снежноплам не беше помръднал. Младежът почеса коня по врата и се облегна на стената.
„Не е честно. Само ако можех да чуя какво си говорят“.
Внезапно скочи на крака. Сети се, че веднъж Бром беше споменал думи, с които можеше да подобри слуха си.
„Не съм сигурен, но мисля, че ще свърши работа. Щом мога да се справям с огъня, трябва да мога и това“.
Той се концентрира, започна да събира енергията си и когато се почувства готов, изрече думите. Единственото, което чу, беше някакво леко шептене. Разочарован, Ерагон се облегна назад, ала внезапно трепна от думите на Джеод:
— и оттогава се занимавам с това вече осем години. Огледа се внимателно, но около него нямаше никого, с изключение на неколцина стражи по стената. Той се усмихна и затвори очи.
— Никога не съм си представял, че ще станеш търговец — каза Бром. — След всичкото време, прекарано с книгите. А и как само откри онзи таен проход! Какво те накара да се заемеш с търговия и да изоставиш учението?
— След Гил’еад не ми се занимаваше със стоене в мрачни стаички и четене на прашни свитъци. Реших да помогна на Аджихад доколкото мога, но въобще не ставам за воин. Баща ми беше търговец, ако си спомняш. Той ми помогна да започна. Но всъщност истинската ми цел е да прехвърлям стоки в Сурда.
— Чух, че нещата не вървят добре напоследък — каза Бром.
— Така е. Нито една от доставките ми не е пристигнала и запасите в Тронхайм са на привършване. Изглежда, че Империята е надушила кой снабдява Тронхайм. Но пък атаките не са дело на войници. Не знам. Може би Галбаторикс изпраща наемници да ни тормозят.
— Разбрах, че си загубил кораб.
— Последният, който притежавах — отвърна Джеод горчиво. — Целият екипаж беше от предани и доверени мъже. Съмнявам се, че ще ги видя отново. Сега трябва да пращам кервани, а знам, че и те няма да пристигнат, независимо колко охрана наемам. Другата възможност е да помоля някой чужд кораб, но едва ли хората ще искат да рискуват.
— Колко търговци ти помагаха?
— О, доста народ, и то по цялото крайбрежие. Всички страдат от същите неприятности. Знам какво си мислиш. Аз самият също се притеснявам, че може да има предател с толкова знания. Смятам, че трябва да отидеш в Тронхайм.
— И да заведа Ерагон там? — прекъсна го Бром. — Те ще го разкъсат на парчета. Това е възможно най-лошото място, на което може да попадне, поне за момента. Момее би след няколко месеца или година. Представяш ли си как ще реагират джуджетата? Всички ще искат да му повлияят, особено Исланзади. Момчето и Сапфира няма да са в безопасност там, поне докато не стигне до туата ду оротрим.