„Джуджета! Къде е това Тронхайм? И защо е казал на Джеод за Сапфира? Не биваше да го прави, без да ме пита!“
— Все пак мисля, че там имат нужда от твоята мъдрост.
— Мъдрост — изсумтя Бром. — Аз съм, как беше, само един своенравен старец.
— Не всички мислят така.
— Нямам нужда да доказвам каквото и да било. Не, Аджихад ще трябва да се справя сам. Това, с което съм се захванал, е много по-важно. Но възможността наоколо да има предател повдига сериозни въпроси. Дали пък Империята не е узнала по този начин откъде да намери… — Гласът му постепенно заглъхна.
— А аз се чудя защо никой не ми каза за това.
— Може да са опитали. Но ако има предател… — Бром направи пауза. — Трябва да изпратя вест до Аджихад. Имаш ли някой доверен човек?
— Мисля, че да — отвърна Джеод. — Зависи докъде трябва да отиде.
— Не знам. Бях в изолация твърде дълго време. Повечето от контактите ми сигурно не съществуват. Можеш ли да го пратиш до този, който приема пратките ти?
— Да, но ще бъде рисковано.
— А какво не е в днешно време? Кога може да тръгне?
— На сутринта. Ще го изпратя в Гил’еад. Така ще е по-бързо. Но как ще убеди Аджихад, че съобщението идва от тебе?
— Ето. Дай му моя пръстен. Кажи му, че ако го загуби, лично ще го разкъсам. Подарък ми е от кралицата.
— Много си мил — пошегува се Джеод.
Бром изръмжа и помълча известно време.
— По-добре да тръгваме. Притеснявам се, когато Ерагон остане сам. Момчето има вроден талант да се забърква в неприятности.
— Нима това те учудва?
— Ни най-малко.
Ерагон чу, че столовете се отместват и се изправи.
— Какво става? — измърмори той на себе си. „Джеод и другите търговци имат затруднения, защото помагат на противници на Империята. Бром е намерил нещо в Гил’еад и се скрива в Карвахол. Какво може да е толкова важно, че да остави дори най-добрите си приятели да го мислят за мъртъв? Спомена някаква кралица, а в познатите кралства няма кралици. И какви са тези джуджета, за които твърдеше, че отдавна били изчезнали под земята?“
Той искаше отговори! Но нямаше да рискува мисията си и да се скара с Бром. Щеше да изчака, докато напуснат Теирм и тогава да настоява старецът да разкрие тайните си. Ерагон още обмисляше, когато вратата се отвори.
— Конете добре ли са? — попита Бром.
— Нищо им няма.
Тримата напуснаха замъка и се насочиха отново към центъра на града.
— Е, Джеод, значи най-накрая се ожени — намигна закачливо Бром. — При това си взел красива млада жена. Поздравления.
Джеод не изглеждаше много щастлив от този коментар. Той сви рамене и погледна към улицата.
— Не съм сигурен, че поздравите са уместни. Хелън не е особено щастлива.
— Защо? Какво иска?
— Обичайното. Дом, щастливи деца, храна на трапезата и добра компания. Проблемът е, че тя произхожда от богато семейство и баща й инвестира доста в моята търговия. Ако продължавам с тези загуби, няма да останат пари, за да поддържаме сегашния си начин на живот — въздъхна Джеод и продължи. — Но моите неприятности не са ваша грижа. Добрият домакин не трябва да притеснява гостите със собствените си проблеми. Докато сте под моя покрив, единствената ви тревога ще бъде да не преядете.
— Благодарим ти — каза Бром. — Оценяваме това гостоприемство. Пътуването ни беше дълго и уморително. Да знаеш някой евтин магазин наблизо? Дрехите ми са станали на парцали от ездата.
— Разбира се. Нали това ми е работата. — Търговецът започна да говори за цени и стоки, докато не стигнаха до къщата му. — Ще имате ли нещо против да хапнем навън?
— Както кажеш, приятелю.
— Благодаря. Но по-добре оставете конете в моята конюшня.
Бром и Ерагон послушаха съвета му и го последваха към една голяма кръчма. За разлика от „Зеленият кестен“ тази беше чиста, шумна и претъпкана с хора. Поръчаха си пълнено прасе сукалче и Ерагон се наслади на зеленчуците от плънката. През по-голямата част от пътуването бяха яли само дивеч и месото му беше омръзнало.
Бром и Джеод си разказваха истории, а младежът ги слушаше с удоволствие. Беше му топло, имаше предостатъчно храна, а отнякъде долиташе жизнерадостна мелодия. Когато излязоха от таверната, вече се свечеряваше.
— Вие се прибирайте, аз искам да проверя нещо — каза Ерагон, който искаше да види дали Сапфира си е намерила добро скривалище.
— Внимавай и не се бави много — отвърна Бром.
— Чакай — намеси се Джеод. — Извън града ли ще излизаш? Гледай да се прибереш, преди да се стъмни. Стражите затварят вратата и няма да те пуснат, ако закъснееш.