Ерагон се обърна към Бром:
— Имаш ли представа колко дълго ще останем тук?
— Трудно е да се каже. Зависи кога ще успеем да се доберем до архива и колко време ще ни отнеме да го преровим. Работата е доста и всички трябва да помагаме. Утре ще се срещна с Бранд и ще видя дали ще ми осигури достъп до документите.
— Май няма да съм от голяма полза — размърда се неспокойно Ерагон.
— Защо не? Ще има достатъчно работа и за тебе.
Ерагон сведе глава и промълви:
— Не мога да чета.
— Нима Гароу не те е научил?
— Ама той знаеше ли? — възкликна Ерагон.
— Разбира се — изсумтя Бром. — Горделив глупак! Къде му е бил умът? Ако бях разбрал по-рано, аз щях да те науча. Той вероятно е решил, че това е ненужен лукс. Неприятна новина, която ще промени плановете ми. Ще се наложи първо да те научим да четеш. Това едва ли ще отнеме много време, ако си достатъчно старателен.
Ерагон се намръщи. Уроците на Бром бяха тежки и напрегнати.
„Интересно, колко ли неща мога да уча едновременно?“
— Предполагам, че така ще е най-добре.
— Четенето ще ти хареса. Можеш да научиш много неща от книгите и свитъците — каза Джеод и посочи стената. — Тези книги са мои приятели. Те ме карат да плача или да се смея. Показват ми смисъла на живота.
— Звучи интересно — призна младежът.
— Завинаги ще си останеш книжовник, а? — засмя се Бром.
— Вече не — сви рамене Джеод. — По-скоро съм се превърнал в библиофил.
— В какво? — попита Ерагон.
— Човек, който обича книгите — обясни търговецът и продължи да си говори с Бром.
Ерагон се обърна и започна да разглежда рафтовете. Една красива книга, чиято подвързия беше обкована със злато, привлече вниманието му и той я извади с любопитство. Книгата бе обвита с черна кожа и покрита със странни руни. Младежът прокара пръсти по корицата и отгърна наслуки. Буквите бяха отпечатани с избеляващо червено мастило. Ерагон отнесе находката си при Бром.
— Какво е това?
Старецът погледна страницата и повдигна учудено вежди.
— Джеод, разширил си колекцията си. Откъде я намери? Не съм виждал тази книга от години.
— А, да. Домиа абр Вирда. Един човек се появи преди няколко години и се опита да я продаде на мой приятел. За щастие бях наблизо и успях да спася книгата, както и живота му. Човечецът нямаше представа за какво става въпрос.
— Странно, че Ерагон избра точно тази книга — „Господството на съдбата“. От всички неща в тази къща това вероятно е най-ценното. Съдържа доста пълна история на Алагезия. Като се почне от времето, преди елфите да доплуват, и се стигне почти до наши дни. Когато беше написана, Империята я забрани и изгори автора на клада. Не знаех, че има оцелели копия. А на тази страница има откъс на древния език.
— И за какво става дума?
Бром се зачете за момент.
— Това е част от елфическа поема за войната срещу драконите. Откъсът описва крал Серантор, който повел войските си в битка. Елфите много обичат тази поема и я изпълняват често, макар че е много дълга. Правят го, за да се поучат от грешките си. Понякога пеят толкова красиво, че имаш чувството, че самите камъни ще заплачат.
Ерагон седна на един стол и се загледа в книгата.
„Невероятно е как човек, който е умрял отдавна, може да говори на хората чрез тези страници. Докато тази книга съществува, неговите идеи са живи. Интересно, дали пък вътре няма информация за Ра’зак?“
Докато Бром и Джеод говореха, Ерагон разглеждаше книгата. Така изминаха няколко часа и момчето започна да задрямва. Домакинът се съжали, забелязвайки неговото изтощение, стана и им пожела лека нощ.
— Икономът ще ви покаже стаите.
— Ако имате нужда от нещо, дръпнете звънеца до леглото — обясни им слугата, докато ги водеше към стаите на втория етаж.
Бром си избра вратата отдясно, но Ерагон го спря.
— Може ли да поговорим?
— Разбира се, давай.
Младежът влезе в стаята и затвори вратата.
— Имаме една идея със Сапфира. Може ли…
Бром го прекъсна и дръпна завесите на прозореца.
— Когато говориш за такива неща, гледай да си сигурен, че наоколо няма никой.
— Извинявай. Та така, възможно ли е да се призове образ на нещо, което не виждаш?
Старецът приседна на ръба на леглото.
— Това, за което питаш, се нарича гадаене. Възможно е и е доста полезно, но си има недостатъци. Можеш да наблюдаваш само хора, места и предмети, които вече си виждал. Например можеш да видиш Ра’зак, но не и къде се намират. Има и други проблеми. Ако искаш да видиш някоя страница на дадена книга, може да успееш само ако книгата е отворена на тази страница.
— А защо не може да наблюдаваш неща, които не си виждал? — попита Ерагон. — Даже и с тези недостатъци, гадаенето можеше да се окаже много полезно.