— Аз имам и други неща — засмя се Анджела. — Глупавите богаташи ми плащат за любовни отвари, макар да не давам гаранция, че ще подействат. Ти обаче едва ли имаш нужда от подобни глупости. Какво ще кажеш за предсказване на бъдещето? И в това ме бива доста.
— Не, не — засмя се Ерагон. — Боя се, че моето бъдеще не е никак лесно за разгадаване. Пък и нямам пари.
Анджела посочи към кристалната топка на масата.
— Това е само за ефект. Всъщност не върши никаква работа. Но имам нещо друго. Изчакай един момент.
Тя се насочи към задната част на магазина и се върна с една кожена торбичка.
— Тези не съм ги използвала от години. Бях забравила къде съм ги сложила. Сядай и да видим какво те чака.
Ерагон придърпа един стол и седна. Анджела извади парче плат и го разстла на масата, след което измъкна от торбата шепа кости, големи колкото пръст и покрити със странни руни.
— Това са кости от дракон. Не ме питай откъде ги имам. Така или иначе няма да ти кажа. За разлика от чаените листа, кристалните топки и картите, в костите наистина има сила. Те не лъжат, макар че тълкуването по тях е сложно. Ако искаш, ще ти гледам. Но да разбереш съдбата си, може да се окаже ужасно. Трябва да си сигурен, ако решиш.
Ерагон погледна косите и се ужаси за момент. Пред него лежеше някой от предците на Сапфира.
„Да знаеш съдбата си. Как да взема това решение, като нямам представа дали ще ми хареса това, което чуя? Хората правилно са казали — невежеството е блаженство“.
— Защо ми предлагаш това?
— Заради Солембум. Може и да е груб, но фактът, че е говорил с тебе, те прави специален. Все пак той е котколак. Предложих това и на предните двама, с които той говори. Само жената се съгласи. Името й беше Селена. Тя съжали за предсказанието. Бъдещето й бе болезнено и неприятно. Едва ли ми е повярвала, поне в началото.
Очите на Ерагон се насълзиха. Това беше името на майка му.
„Възможно ли е да е била тя? Нима съдбата й е била толкова ужасна, че е трябвало да ме изостави?“
— Помниш ли нещо от бъдещето й?
— Беше много отдавна. — Анджела въздъхна и поклати глава. — Паметта ми вече не е така силна, както едно време. Освен това, дори да знаех, нямаше да ти кажа. Предсказанието си беше само за нея. Много я натъжи. Още си спомням мъката на лицето й.
Ерагон стисна зъби, за да запази контрол над емоциите си.
— Защо се оплакваш от паметта си? Не изглеждаш толкова стара.
— Поласкана съм, но не се заблуждавай. Много по-стара съм, отколкото изглеждам. Младежкият ми вид се дължи на това, че се изхранвам предимно с билки, когато няма какво да се яде.
Ерагон се засмя и си пое дълбоко дъх. „Ако това е била майка ми и е имала смелостта да научи бъдещето си, аз също ще мога“.
— Хвърли костите за мене.
Лицето на Анджела се смръщи, но тя затвори очи и започна да мърмори нещо. След това извика силно: Ма-нин! Вирда! Хугин!, и хвърли костите върху плата.
Думите прозвучаха в ушите на Ерагон и той разпозна, че са на древния език. Явно Анджела беше вещица и това наистина щеше да е предсказване на бъдещето. Минутите се точеха бавно, докато тя разучаваше разпилените кости.
Най-накрая се изправи и въздъхна, след което измъкна една манерка отнякъде.
— Искаш ли?
Ерагон поклати глава.
— Това е най-трудното гадаене, което съм правила. Беше прав. Наистина е почти невъзможно да се предскаже бъдещето ти. Досега не съм виждала човек с толкова заплетена и облачна съдба. Все пак успях да разбера някои неща.
Солембум отново се качи на масата и ги изгледа. Анджела посочи една от костите:
— Ще започнем оттук, защото е най-лесно за разбиране.
Символът на костта беше дълга хоризонтална линия, оградена с кръг.
— Безкрайност или дълъг живот. За пръв път виждам да се падне в нечие бъдеще. По принцип се пада брястът, което означава, че човек ще живее доста дълго. Не знам дали това значи, че ще живееш вечно или просто необичайно дълго. Във всеки случай, очакват те още много години. „Нищо изненадващо, нали съм Ездач“. Дали Анджела щеше да му казва само неща, които вече знаеше?
— Сега става по-трудно за разчитане. Ето тези трите. Пътеката, светкавицата и корабът лежат заедно на купчина. Досега не съм виждала такава комбинация, а само съм чувала за нея. Пътеката показва, че много пъти ще бъдеш изправян пред избор, и то още отсега. Виждам, че ще участваш в множество битки. Виждам могъщи сили, които ще се борят, за да насочват съдбата ти. Пред тебе лежат безброй пътища, но само един ще ти донесе щастие и мир. Внимавай да не изгубиш пътя си, защото ти си един от малцината наистина свободни да определят сами участта си. Това е дар, но и отговорност, по-тежка от вериги. Лицето й се натъжи.