— Мисля, че можем да изключим някои от градовете. Ра’зак трябва да пътуват до всяко кътче на Империята, а съм сигурен, че кралят не ги оставя без работа. Така че вероятно са на някой важен кръстопът, откъдето лесно достигат до всяко място. Градът трябва да е достатъчно голям, за да не будят подозрение и да има развита търговия, така че да успяват да задоволяват необичайните си нужди, като специална храна за летящите им коне например.
— Това, което казваш, е разумно — кимна Джеод. — Така можем да изключим повечето северни градове. Единствените достатъчно големи са Теирм, Гил’еад и Сеунон. Със сигурност знаем, че не са в Теирм. Сеунон е твърде изолиран. Остава Гил’еад.
— Може и да са там — каза Бром. — Би било забавно съвпадение.
— Да, наистина — съгласи се Джеод.
— Ами южните градове? — попита Ерагон.
— Така. Имаме Уру’баен, но ми се струва малко вероятно. Ако някой в столицата умре от маслото, съдиите лесно ще установят откъде е дошла пратката и кой я е купил. Остават доста градове, но кой ли от тях ни трябва?
— Ами виж, маслото не се доставя до всички. В бележките се споменават само Куаста, Драс-Леона, Ароус и Белатона. Може да изключим Куаста, защото е на крайбрежието. Ароус е изолиран също като Сеунон. Остават Белатона и Драс-Леона, които са доста близо. Ако питате мене, по-скоро са в Драс-Леона, защото е по-голям и по-добре разположен.
— А и оттам минава половината търговия на Империята — отвърна Джеод. — Добро място за скривалище.
— Значи Драс-Леона — каза Бром и приседна. — Какво има в записките?
Джеод погледна пергамента.
— Ето го. В началото на годината са изпратени три доставки масло през период от две седмици от един и същи търговец. Същото се е случило и предните две години. Съмнявам се, че някой бижутер би похарчил толкова пари.
— Ами Гил’еад? — попита Бром.
— Там са получили Сеитр само два пъти през последните години. Освен това мисля, че забравяме нещо — Хелгринд.
— А, да. Портите на смъртта — кимна Бром. — Отдавна не се бях сещал за тях. Прав си. Драс-Леона е най-подходящото място и трябва да проверим там.
Ерагон седеше мълчаливо, разкъсван от противоречиви чувства, и не попита какво е Хелгринд.
„Мислех, че ще се радвам, когато възобновим лова. Вместо това се чувствам така, сякаш стоя на ръба на бездна. Драс-Леона! Беше толкова отдавна.“
Джеод бавно нави картата и я подаде на Бром.
— Ще имаш нужда от нея. Пътуването ви едва сега започва и ще минете през мрачни места. Никак не ми се иска да тръгнете без мене. Сърцето ми копнее да дойда с вас, но тялото ми напомня, че вече не съм млад и имам отговорности.
— Знам — отвърна Бром. — Освен това ти вече си устроил живота си тук. Време е следващото поколение да поеме нещата. Ти свърши твоята работа. Радвай се.
— Ами ти? Къде свършва твоят път?
— Не знам. Но имам още много работа — засмя се Бром и запали лулата си. — Време е да си лягаме.
Преди да заспи, Ерагон се свърза със Сапфира и я уведоми за нощните им приключения.
СКЪПО СТРУВАЩА ГРЕШКА
На сутринта Ерагон и Бром изведоха конете и се приготвиха за заминаване. Джеод излезе да ги изпрати, а Хелън наблюдаваше мълчаливо от прага.
— Ще ми липсваш, старче — каза търговецът.
— И ти на мене — отвърна Бром, след което се обърна и направи поклон пред Хелън. — Благодаря ви за гостоприемството, бяхте изключително мила. Имате много добър съпруг, грижете се за него. Малцина са толкова смели и решителни като него. Но дори той не може да се справи с трудните времена без подкрепата на близките си. Просто споделям мисли, скъпа госпожо.
Ерагон забеляза смесените чувства, които се бяха изписали по лицето на Хелън. Очите й проблеснаха гневно и тя затръшна вратата зад себе си. Джеод въздъхна и прекара ръка през косата си. Ерагон му благодари за помощта и възседна Кадок, след което двамата с Бром потеглиха.
Стражите при южната порта ги пуснаха да излязат без проверка. Докато яздеха покрай външната стена на Теирм, младежът мярна някаква сянка, която му напомни за Солембум.
— Виждал ли си котколак?
— Откъде ти хрумна? — учуди са Бром.
— Чух някой да го споменава в Теирм. Но те не съществуват, нали?
— Напротив, съществуват. По времето на Ездачите са били почти толкова почитани, колкото драконите. Кралете са ги ползвали за съветници и компаньони. Но се опасявам, че сега са почти изчезнали.
— А можели ли са да ползват магия?
— Не знам, но определено са имали свръхестествени способности. Почти винаги са се забърквали в интересни събития.