— А какво е Хелгринд? — смени темата младежът.
— Ще видиш, когато стигнем Драс-Леона.
Щом градът се скри от очите им, Ерагон призова Сапфира. Силата на съзнанието му беше толкова мощна, че дори Кадок наостри уши.
Сапфира се появи след няколко минути и се спусна с отворени криле. Слънцето се отразяваше в тънките мембрани и те ослепително блестяха. Ерагон подаде поводите на коня на Бром.
— Ще се видим по обед.
— Приятно прекарване — кимна старецът и се усмихна на дракона. — Радвам се да те видя отново.
— Аз също.
Ерагон се покатери на раменете на Сапфира и се хвана здраво, докато двамата се издигаха нагоре. Тя го предупреди да се държи и направи внезапно един лупинг. Той извика развълнувано и размаха ръце във въздуха, като разчиташе само на колената си.
— Не знаех, че мога да се задържа на гърба ти, без да съм завързан за стремената на седлото.
— Аз също.
До обед краката му вече бяха протрити от ездата без седло, а ръцете и лицето му бяха започнали да измръзват. Тялото на Сапфира беше топло, но не можеше да го предпази от студения въздух. Когато кацнаха, младежът се уви с дрехите си и седна на едно слънчево място.
— Нали нямаш нищо против да пояздя Кадок? — попита Ерагон, понеже искаше да разпита Бром за загадъчното му минало.
— Не, но ми разкажи какво ти е казал.
Ерагон беше изненадан, че Сапфира е узнала плановете му. Явно не можеше да скрие нищо от нея, когато бяха умствено свързани. Щом се нахраниха, той се присъедини към Бром.
— Хайде да поговорим. Исках още когато пристигнахме в Теирм, но реших да изчакам.
— Казвай.
— Случват се много неща, които не разбирам. Например кои са твоите „приятели“ и защо си се крил в Карвахол. Имам ти доверие, но искам да науча нещо повече за тебе. Какво си откраднал в Гил’еад и какво е „туата ду оротрим“, за което ме готвиш? Смятам, че заслужавам малко обяснения.
— Значи си ни подслушвал.
— Само веднъж.
— Явно трябва да те науча на добри обноски. Защо мислиш, че тези неща те засягат?
— Не съм сигурен — сви рамене Ерагон. — Но ми се струва странно ти да се криеше в Карвахол по същото време, когато намерих яйцето, а и разполагаш с доста познания за драконите. Колкото повече си мисля, толкова по-подозрително ми изглежда. Имаше и други неща, на които не бях обърнал внимание, но сега си идват на мястото. Например откъде знаеше за Ра’зак и защо избягаха от тебе? Все се чудя дали не си свързан с появяването на яйцето. Доста неща си премълчал, а ние със Сапфира предпочитаме да ги знаем, защото някое от тях може да се окаже опасно.
— Много си нетърпелив. Това нямаше да е от значение, ако не беше толкова подозрителен, макар че тогава нямаше да си струва да се занимавам с тебе.
Ерагон не знаеше дали да приеме това за комплимент. Бром извади лулата си и я запали.
— Ще ти кажа, но трябва да разбереш, че не мога да разкрия всичко. Не искам да те оставям в неведение, но нямам право да споделям чужди тайни. Ще трябва да говориш и с други хора, за да разбереш всичко.
— Добре. Казвай каквото можеш.
— Сигурен ли си? За моите недомлъвки си има причини. Опитвам се да те защитя от сили, които биха те разкъсали. След като научиш за тях и техните цели, ще се наложи да направиш избор. Сигурен ли си, че го искаш?
— Не мога да живея в неведение.
— Прав си. Добре. От години в Алагезия между Империята и Варден се води война, която се простира далеч над обикновените въоръжени сблъсъци. Те са вплетени в титанична битка, а ти си в центъра й.
— Аз ли? — сепна се Ерагон. — Но аз нямам нищо общо с тях.
— Още нямаш, но битката е съсредоточена върху самото ти съществуване. Те не се бият за власт над земята и хората. Целта им е да привлекат на своя страна новото поколение Ездачи, от които ти си първият. Който контролира тези Ездачи, ще стане пълновластен господар на Алагезия.
Ерагон се опита да осмисли думите на стареца. Не можеше да повярва, че толкова много хора го смятат за важен. Цялата идея за Империята и Варден му се стори невероятна и той побърза да възрази.
— Но нали всички Ездачи, освен клетвопрестьпниците, са загинали? А и доколкото знам, те също са умрели. Ти ми каза в Карвахол, че никой не знае дали има още дракони.
— За драконите те излъгах. След смъртта на Ездачите в ръцете на Галбаторикс останали три яйца. Всъщност вече са само две, след като Сапфира се излюпи. Кралят е успял да ги отмъкне по време на последните битки.
— Значи скоро може да се появят още двама като мене, но верни на краля?
— Да — кимна Бром. — Смъртоносната надпревара продължава. Галбаторикс отчаяно търси хората, за които ще се излюпят яйцата, а Варден се опитва да ги убие.