Отдалечи се от лагера и откри едно поточе. Някаква необичайна следа на другия бряг привлече вниманието му. Ерагон реши да задоволи любопитството си и прескочи потока. Падна върху една мокра скала и кракът му се подхлъзна на покриващия я мъх. Той се опита да омекоти падането си с ръце, но чу някакво пукане в дясната си китка при удара в земята.
Очите му се изпълниха със сълзи от внезапната болка, а от устата му излетя цял куп ругатни.
— Ерагон! Какво става?
— Счупих си ръката, ама че тъпо паднах.
— Идвам!
— Не, недей, ще се оправя. Не идвай. Дърветата са твърде нагъсто, за да минеш през тях.
Сапфира му изпрати образ как изтръгва дърветата, за да се добере до него.
Ерагон изръмжа и се изправи. Отпечатъкът се намираше съвсем наблизо и беше оставен от тежък, подкован ботуш. Спомняше си за тези следи, които бяха пръснати около Язуак. Ургал! Трябваше да се махне оттук, защото нямаше меч, а не можеше да стреля с една ръка.
— Сапфира! Ургали! Пази Бром!
Младежът прескочи потока и се затича към лагера, стиснал дръжката на ножа си. „Дано да е само един!“
Достигна бивака и приклекна, за да избегне опашката на Сапфира.
— Ей, стига! Аз съм!
— Опа. — Сапфира беше скръстила криле пред гърдите си като стена.
— Опа ли? — изръмжа Ерагон. — Щеше да ме убиеш! Къде е Бром?
— Тук съм — чу се гласът на стареца иззад крилете. — Кажи на лудия си дракон да ме пусне, че не иска да ме слуша.
— Пусни го. Не му ли обясни?
— Не. Ти каза да го пазя. — Тя вдигна криле и Бром се измъкна.
— Открих следа от ургал. Оставена е преди малко.
— Оседлавай конете. Трябва да тръгваме.
— Старецът загаси огъня, но забеляза, че Ерагон не помръдва.
— Какво ти е на ръката?
— Счупих си китката.
Бром изруга и оседла Кадок.
— Ще трябва да я шинираме, когато спрем. Опитай се да не мърдаш много — каза старецът и се обърна към Сапфира: — Вече е почти тъмно, така че лети над нас. Ако ургалите се покажат, ще размислят, преди да ни нападнат.
— Дано, иначе няма да могат да мислят никога повече.
Ставаше все по-тъмно и конете бяха уморени, но те ги пришпорваха непрекъснато. Ръката на Ерагон беше подута и почервеняла. На около миля от лагера Бром се спря.
— Слушай. — Младежът се ослуша и долови звука на рог в далечината.
— Сигурно са открили бивака и следите на Сапфира. Сега вече ще ни преследват. Никога не оставят плячката да им се измъкне. Още два рога прозвучаха, този път по-наблизо.
— Трябва да бягаме — каза Бром и повика Сапфира. — Остави Кадок и тръгвай с нея. Така ще е по-безопасно.
— Ами ти?
— Ще се оправя някак. Тръгвай!
Ерагон се качи на Сапфира и се издигна над галопиращите коне. Роговете се дочуха още няколко пъти, след което прекъснаха. Бром пришпорваше конете с всички сили.
„Къде ли отидоха ургалите?“ — чудеше се Ерагон. Зовът се разнесе отново, но този път от по-далечно разстояние. Той въздъхна и забеляза Бром да забавя ход на земята.
— Беше на косъм — обърна се младежът към дракона.
— Да, но не бива да спираме, докато — Сапфира беше прекъсната от звука на рог, който долетя от земята под тях. Ерагон подскочи от изненада, а Бром отново пришпори Снежноплам. Ургалите изскочиха на пътя и започнаха бързо да скъсяват разстоянието.
— Трябва да направим нещо! — възкликна Ерагон.
— Какво?
— Кацни пред тях!
— Да не си полудял?
— Приземи се! Знам какво правя. Няма време. Ще настигнат Бром.
— Добре.
Сапфира прелетя над ургалите, завъртя се и кацна. Ерагон докосна енергията в съзнанието си и се приготви да я използва.
Ургалите извикаха стреснато и дръпнаха юздите на конете си, след което измъкнаха оръжия. На лицата им беше изписана нечовешка омраза. Бяха дванайсет, все здрави и безумно грозни. Ерагон се учуди, че не побягнаха. Беше се надявал, че видът на дракона ще ги уплаши. „Какво чакат? Ще ни нападат ли или не?“
— Господарят ни иска да говори с тебе, човеко! — извика най-едрият от ургалите с дълбок глас.
— Това е капан. Не го слушай.
— Нека поне да разберем какво се опитва да каже.
— Кой е твоят господар?
— Жалък червей като тебе не заслужава да чуе името му. Той управлява земята и небето. Ти си само прашинка за него. Но все пак трябва да те заведем жив. Радвай се!
— Няма да тръгна с вас. На каквото и да служите — Сянка, ургал или някакво друго чудовище, — кажете му, че нямам желание да говоря с него.