— Правиш грешка. Невъзможно е да му избягаш. Рано или късно ще застанеш пред него. Ако се съпротивляваш, ще изкараш последните си мигове в агония.
Ерагон се учуди кой ли е събрал ургалите под едно знаме. Дали пък не се появяваше нова сила освен Империята и Варден?
— Задръж си предложението. Не можеш да ме уплашиш.
— Тогава ще трябва да те завлечем насила! — Водачът на ургалите махна с ръка и чудовищата се впуснаха в атака.
— Джиерда! — изкрещя Ерагон и вдигна дясната си длан.
Сапфира се опита да го предупреди, но беше късно. Ярки лъчи пронизаха ургалите и ги запратиха бездиханни към близките дървета.
Ерагон почувства как силата му изтича и се свлече на земята. Осъзна, че е отишъл твърде далеч. Енергията, която беше изразходвал, щеше да се окаже прекалено много. Със замъглен поглед забеляза един от ургалите, който се приближаваше към Сапфира. Опита се да я предупреди, но не можа. Чудовището се промъкна и вдигна меч. Драконът се завъртя светкавично и го разкъса, като опръска земята с кръв.
Сапфира се наведе над Ерагон, вдигна го внимателно с ноктите си и полетя. Той изпадна в унес и не усети кога са кацнали. Чу гласа на Бром, но не разбра думите и скоро потъна в тежък сън.
ПРЕКРАСНО ВИДЕНИЕ
Ерагон се завъртя под завивките и бавно отвори очи. „Как попаднах тук?“ Младежът отметна одеялото и почувства нещо твърдо на дясната си ръка. Опита да помръдне китката си и извика от болка. „Ургалите!“
Лежеше на една полянка и бе съвсем сам. В единия край беше запален малък огън, на който се подгряваше съд със задушено. Ерагон се надигна, но се почувства страшно премалял. Ръката му бе шинирана с тежка пръчка. „Къде ли са другите?“
Опита да се свърже със Сапфира, но не можа да я достигне. Почувства се нечовешки гладен и се зае със задушеното. След като го изяде, реши да потърси още храна, но откри, че дисагите липсват, заедно с конете и седлата. „Странна работа“.
Нямаше какво да стори, затова се облегна на едно дърво и се загледа в облаците. Изминаха няколко часа, но от Бром и Сапфира нямаше следа. „Дано не се е случило нещо лошо“.
С напредването на следобеда скуката го налегна по-силно и той реши да се поразходи в гората. Когато се умори, седна под една ела и погледът му спря върху един вдлъбнат камък, в който се беше събрала дъждовна вода. Тя му припомни думите на Бром за гадаенето.
„Дали не мога да видя къде е Сапфира? Бром каза, че това изисква доста енергия, но аз съм по-силен от него“.
Той затвори очи и започна да оформя образа на дракона. Когато реши, че си е спомнил всички подробности, изрече Драумр копа и погледна към вдлъбнатината.
Повърхността стана гладка и сякаш замръзна, а отраженията изчезнаха. След това се появи блещукащият образ на Сапфира. Около нея не се виждаше нищо, но личеше, че е във въздуха. На гърба й седеше Бром, препасан с меч. Ерагон остави видението да избледнее. „Изглежда, в момента не ги застрашава нищо“.
Той си даде няколко минути почивка и реши да провери братовчед си. Водата отново застина. Роран седеше на някакъв невидим стол. Също като при Сапфира, всичко около него беше бяло. Изражението му се беше променило и той изглеждаше почти като Гароу.
„Дали се намира в Теринсфорд? Определено е някъде, където не съм бил“.
Ерагон усети, че се изпотява от поддържането на магията и си направи по-дълга почивка. След това му хрумна една твърде странна мисъл.
„Какво ще стане, ако се опитам да видя нещо, което аз съм си измислил или съм сънувал? Може би ще покаже как изглежда съзнанието ми“. Идеята беше твърде изкусителна, за да я зареже. Младежът коленичи за пореден път над водата. „Какво ли да потърся?“
Помисли за няколко неща, но ги отхвърли. Тогава се сети за жената в килията. След като си припомни сцената, той произнесе думите и зачака нетърпеливо. В началото не се случи нищо, но после водата потъмня. Появи се пламък на свещ, който осветяваше каменна килия. Жената от съня му лежеше свита в единия ъгъл. Тя вдигна глава, отмятайки черната си коса назад и погледна към Ерагон. Младежът потръпна, когато очите им се срещнаха. В този момент жената се свлече на пода.
Водата отново стана прозрачна, а Ерагон се отдръпна назад, като дишаше тежко.
„Това е невъзможно. Тя не може да е истинска. Та аз само я сънувах! А и как бих могъл да видя подземие, в което никога не съм влизал?“
Той поклати глава, като се чудеше дали и някои от другите му сънища не са били видения за нещо истинско.
Мислите му бяха прекъснати от ритмичния плясък на крилете на Сапфира. Младежът се отправи бързо назад и се върна на полянката точно когато драконът кацаше. Бром се смъкна от седлото с измъчено изражение. Мечът му беше покрит с кръв.