— Какво стана? — попита Ерагон, притеснен, че приятелят му може да е ранен.
— Какво стана ли? — изръмжа старецът. — Мъча се да оправя бъркотиите, които предизвика. Имаш ли представа какво стори с малката си хитрост?
— Попречих на ургалите да те хванат.
— Да, но почти се самоуби! Спиш от два дена. Дванайсет ургала. Дванайсет! И ти реши да ги хвърлиш почти до Теирм? Въобще нямаш акъл! Можеше просто да им пратиш по един камък в главата. Но не, ти предпочете да ги зашеметиш, за да може да избягат по-късно. Прекарах последните два дена в опит да ги достигна. Дори с помощта на Сапфира изтървах трима!
— Не исках да ги убивам.
— Убиването не те притесни в Язуак.
— Тогава нямах избор, пък и не можех да контролирам силата си. Сега ми се стори твърде неприятно.
— Неприятно! — кресна Бром. — Какво му е неприятното? Те нямаше да те пощадят. И защо, защо въобще им се показа?
— Ти твърдеше, че вече са видели следите на Сапфира. Нямаше за какво да се крия.
— Казах, че може би са видели следите. Не знаехме със сигурност. Възможно е да са смятали, че преследват обикновени пътници. Но след като се приземи отгоре им и ги остави живи, вече половината страна ще научи за тебе. Въобще не заслужаваш да се наричаш Ездач, хлапе!
Бром седна до огъня и се зае да почиства меча си. Ерагон се опита да поговори със Сапфира, но тя упорито мълчеше.
— Едва ли ще помогне, но искам да кажа, че съжалявам.
— Думите не могат да променят случилото се. — Старецът въздъхна и остави меча. — Направи лош избор, който може да има опасни последици. За малко да умреш. Да умреш! Не е зле да помислиш. Не случайно се раждаме с мозък в главата, а не с камъни.
— Всъщност не е толкова зле. Ургалите знаеха за мене и имаха заповед да ме пленят.
Бром ококори очи от изненада и захапа незапалената си лула.
— Прав си, не е толкова лошо, колкото си мислех. Много по-зле е! Сапфира ми каза, че си говорил с тях, но не ми спомена за заповедта. — Старецът изслуша внимателно обяснението на Ерагон. — Значи си имат някакъв водач?
Младежът кимна.
— И ти просто така отхвърли исканията му, обиди го и нападна подчинените му? Наистина не може да стане по-зле. Ако беше убил ургалите, можеше и да минеш незабелязано, но вече няма начин. Поздравления, успя да настроиш срещу себе си едни от най-могъщите създания в Алагезия.
— Добре де, сгреших.
— Да, сгреши — кимна Бром. — Повече се тревожа за това кой е този водач.
— Какво ще правим сега?
Последва дълго, тягостно мълчание.
— Ръката ти ще оздравее за около две седмици. Тъкмо ще имам време да ти набия малко чувство за отговорност в главата. Предполагам, че вината е отчасти моя. Учих те как да правиш нещата, а не кога трябва. Понякога има нужда от съобразителност, която определено ти липсва. Цялата магия на Алагезия няма да ти помогне, ако не знаеш кога да я използваш.
— Но все пак ще продължим към Драс-Леона, нали?
— Да, може да потърсим Ра’зак, но няма смисъл да ги намираме, ако не си оздравял. В състояние ли си да яздиш?
— Мисля, че да.
— Добре, тогава ще успеем да изминем няколко мили, докато се стъмни.
— Къде са Кадок и Снежноплам?
— В края на гората. Оставих ги да пасат на воля.
Докато отиваха към конете, Сапфира се обърна към Ерагон:
— Ако ми беше казал какво мислиш да правиш, нямаше да ти позволя. Щях да настоявам да убием ургалите. Съгласих се само защото смятах, че знаеш какво вършиш.
— Не искам да го обсъждаме.
— Както желаеш.
Ездата бе тежка и мъчителна. Ако беше сам, Ерагон щеше да спре, но не смееше да се оплаква в присъствието на Бром. Старецът започна да го изпитва за различни ситуации, включващи ургали, магия и Сапфира. Младежът откри, че е възможно да измъчват едновременно тялото и ума му, сгреши повечето от отговорите и се ядоса.
— Не беше зле като за начало — заяви Бром, когато спряха, но Ерагон усети разочарование в гласа му.
МАЙСТОР НА МЕЧА
На другия ден беше по-лесно и за двамата. Ерагон се чувстваше по-добре и успя да отговори правилно на повечето въпроси. След трудните упражнения той спомена за това, че е открил жената от сънищата си.
— Сигурен ли си, че беше в килия? — подръпна брадата си Бром.
— Да.
— Успя ли да видиш лицето й?
— Не много добре. Светлината бе слаба, но със сигурност жената беше красива. Странно е, че видях очите й. Тя също погледна към мене.