— Доколкото ми е известно, никой не може да усети, че го наблюдават — поклати глава Бром.
— Знаеш ли коя е? — попита Ерагон с нетърпение.
— Не съм сигурен. Имам някои догадки, но не изглеждат твърде вероятни. Този твой сън е много странен. Явно докато си спал, си наблюдавал нещо, което преди това не си виждал, и то без да произнасяш необходимите думи.
— Може би, за да разбулим тази загадка, трябва да претърсим всички затвори и да открием жената.
Идеята всъщност му се стори доста добра, но Бром само се засмя и продължи напред.
Напрегнатите тренировки с Бром запълваха почти всеки час, докато дните бавно отминаваха. Заради шината на китката си Ерагон беше принуден да се дуелира с лявата ръка. Не след дълго с нея той бе почти толкова добър, колкото и с дясната.
Когато прекосиха Гръбнака и слязоха в равнините, откриха, че пролетта е настъпила. Голите дървета цъфтяха в различни цветове, а по земята никнеха нови стръкове трева.
Пътниците се спускаха на югоизток покрай бреговете на Тоарк. Реката ставаше все по-широка, подхранвана от множество притоци. Когато достигна широчина от една левга, Бром посочи към един малък остров, издигнат над водата.
— Близо сме до езерото Леона. На около две левги оттук.
— Ще стигнем ли, преди да се е стъмнило?
— Можем да опитаме.
Скоро се смрачи, но бледата луна им стигаше, за да следват пътя. Езерото се разстла пред тях като тънък сребърен лист. Водата беше толкова спокойна и гладка, че изглеждаше като замръзнала. Сапфира лежеше на каменистия бряг, разперила крилата си, за да изсъхнат. Ерагон я поздрави и тя каза:
— Водата е дълбока, чиста и прохладна.
— Може би ще я пробвам утре — отвърна той.
Направиха лагер под няколко дървета и скоро заспаха.
Ерагон се разбуди на зазоряване, защото искаше да види изгрева. Лекият вятър образуваше малки вълнички.
— Сапфира, къде си? Хайде да се позабавляваме! Младежът скочи на гърба й и двамата полетяха над водата.
— Искаш ли да се изкъпем? — попита Ерагон.
— Дръж се! — Сапфира прибра криле и се гмурна към вълните.
Ледената вода остави Ерагон без дъх и почти го свали от гърба на дракона. Той направи усилия да се задържи, докато се издигаха към повърхността.
— Готов ли си?
Младежът кимна и пое дълбоко дъх. Този път се гмурнаха по-внимателно. Водата беше бистра и през нея се виждаше добре. Сапфира се извиваше и плуваше с грацията на змиорка. Ерагон си представи, че язди някое от легендарните морски чудовища.
Точно когато въздухът му беше на свършване, Сапфира изви гръб и се изстреля нагоре сред фонтан от пръски, а после с няколко маха на крилете си набра височина.
— Уха! Това беше невероятно!
— Да. Жалко, че не си в състояние да задържаш дъха си за по-дълго време.
— Какво да се прави.
Дрехите му бяха мокри и скоро му стана студено. Шинираната ръка го сърбеше досадно. Щом се изсуши, с Бром оседлаха конете и поеха покрай езерото, а Сапфира летеше около тях и се гмуркаше във водата.
Преди вечеря Ерагон затъпи острието на Зар’рок, готвейки се за редовните упражнения. И двамата с Бром не помръдваха: всеки изчакваше другият да нападне първи. Младежът се огледа за нещо, което да му донесе предимство, и забеляза една съчка край огъня.
Наведе се, грабна дървото и го запрати към Бром. Старецът отскочи встрани и се втурна напред, като размахваше меча си. Ерагон приклекна, а острието изсвистя над главата му. Той изръмжа и подсече Бром изненадващо.
Двамата паднаха на земята и започнаха да се борят кой да остане отгоре. Ерагон се претърколи и замахна към пищяла на противника си. Бром блокира с дръжката на оръжието си и скочи на крака. Младежът се завъртя и опита серия от бързи удари. Старецът ги отбиваше успешно, но си личеше, че се уморява.
Ерагон усети, че схватката се променя. С всеки следващ удар печелеше надмощие. Бром вече го блокираше все по-трудно, а вените на челото му бяха изпъкнали от напрежение. Ерагон придоби самочувствие и с едно бързо движение изби меча на стареца и опря Зар’рок в гърлото му.
Младежът свали ръката си и се отдръпна. За първи път побеждаваше Бром без никакви хитрини. Старецът се наведе и прибра своя меч в ножницата.
— За днес стига.
— Но ние току-що започнахме.
— Нямам на какво повече да те науча. От всички бойци, които познавам, само трима можеха да ме победят по този начин, а едва ли някой от тях щеше да успее с лявата ръка. Наистина, не съм толкова млад като преди, но ти със сигурност си много талантлив и умел.
— Това означава ли, че няма да се бием повече?