— О, няма да се измъкнеш толкова лесно — засмя се Бром. — Но вече ще караме по-леко. Няма да е толкова страшно, ако пропуснем някое упражнение. Запомни едно: ако някога се биеш с елф, без значение дали е мъж, или жена, знай, че нямаш шанс. Те, както драконите и другите магически същества, са много по-силни от нас. Дори най-слабият елф ще се справи с лекота с тебе. Същото се отнася и за Ра’зак. Те се уморяват много по-бавно от хората.
— Има ли някакъв начин да им бъда равностоен? — попита Ерагон и седна до Сапфира.
— Добър бой.
Бром също приседна и сви рамене.
— Има няколко, но още не са за тебе. С магия можеш да победиш повечето магически създания, но не и най-силните. За тях ще ти трябва помощта на Сапфира и голяма доза късмет. Не забравяй, че магическите създания си служат с магия по-добре от хората.
— А как да се бия с магии? — попита Ерагон.
— Какво имаш предвид?
— Ами представи си, че ме нападне Сянка. Как да блокирам нейните магии? Повечето заклинания действат мигновено и няма да имам време да реагирам. А дори да имам, с какво точно ще се противопоставя? Трябва да знам намеренията й още преди да ме е нападнала. Не ми е много ясно как ще стане. Който удари пръв, ще спечели.
— Това, за което говориш, така нареченият „магьоснически дуел“, е нещо много опасно. Не си ли се чудил как Галбаторикс е успял да победи всички Ездачи само с помощта на десетина предатели?
— Никога не съм се замислял — призна Ерагон.
— Има няколко причини. Повечето ще ги научиш скоро, но основната е, че кралят е специалист в проникването в чужди съзнания. Разбираш ли, в магьосническия дуел има няколко строги правила, които трябва да се спазват, иначе и двамата противници ще загинат. Никой не използва магия, докато не успее да проникне в съзнанието на врага си.
Сапфира обви опашката си около Ерагон и попита:
— А защо трябва да се чака? Когато противникът разбере, че си го атакувал, вече ще е много късно да реагира.
Ерагон изказа нейния въпрос на глас.
— Не, няма да е късно — поклати глава Бром. — Ако сега изненадващо те нападна, ще умреш със сигурност, но в краткия момент, преди да те унищожа, ще имаш възможност за контраатака. Затова никой не напада, преди да пробие защитата на противника си, освен, ако не е решил да се самоубива.
— Тогава какво става?
— След като влезеш в съзнанието на противника си, вече е лесно да предвидиш действията му и да ги предотвратиш. Естествено, възможно е да не успееш, ако не знаеш с какво заклинание да го спреш. Нужна е изключителна съобразителност. За да можеш да се защитиш, трябва да си наясно с природата на силите, които са насочени срещу тебе. Ако те атакуват с топлина, трябва да знаеш дали е чрез въздух, светлина или нещо друго. Само тогава можеш да спреш нападението, като например охладиш нагорещения материал.
— Звучи доста трудно.
— Невероятно трудно е. Хората рядко оцеляват повече от няколко секунди. Очаква те бърза смърт, ако нямаш необходимите умения. Когато напреднеш малко, ще започна да те обучавам. Дотогава, ако се изправиш пред магьосник, по-добре бягай колкото се може по-бързо.
МРЪСОТИЯТА НА ДРАС-ЛЕОНА
Обядваха във Фасалофт — малко селце на брега на езерото. Докато се хранеха в местната странноприемница, Ерагон внимателно се вслушваше в клюките и остана доволен, че нямаше никакви слухове за него и Сапфира.
Пътят, по който вървяха, ставаше по-лош — каруците, които минаваха по него, бяха изровили дълбоки коловози. Често срещаха хора и се налагаше Сапфира да се крие през деня и да ги настига нощем.
Няколко дни се спускаха на юг, по брега на Леона. Ерагон вече се чудеше дали изобщо ще пристигнат и много се зарадва, когато срещнаха един пътник, който им обясни, че до града остава около ден езда.
На следващата сутрин Ерагон се събуди рано. Мислено стисна палци с надеждата, че наближава последната схватка с Ра’зак.
— И двамата трябва да внимавате. Може да има шпиони, които да търсят хора с вашето описание — напомни му Сапфира.
— Ще направим всичко възможно да не изглеждаме подозрителни — увери я момчето.
Сапфира наведе глава и срещна погледа му.
— Известно ти е, че няма да мога да ви помогна, ако се случи нещо. Няма да успея да стигна навреме, а и няма да оцелея в тесните улици. Стой край Бром, той знае какво прави.
— Знам.
— Ще отидеш ли с Бром при Варден? След като убиете Ра’зак, той ще поиска да те заведе там. А при положение, че кралят ни преследва, може би това ще е най-безопасното място.
— Не искам да се бия непрекъснато, както правят Варден. Животът е нещо повече от постоянна война. Ще имаме време да помислим, когато приключим с отмъщението.