— Не бъди толкова сигурен — отбеляза Сапфира, отдели се и побърза да се скрие, докато дойде нощта.
Пътят беше претъпкан от фермери, които носеха продукцията си към пазара в Драс-Леона. Бром и Ерагон забавиха ход, защото каруците им пречеха.
Въпреки че се виждаше дим, трябваше да изминат още една левга, докато съзрат първите сгради. За разлика от добре планирания Теирм, Драс-Леона изглеждаше като объркан лабиринт на брега на езерото. Къщите бяха порутени, а уличките — тесни и криви. Центърът на града бе ограден с мръсна стена от глинени тухли.
Няколко мили на изток се извисяваше скалиста планина, подобна на кошмарен кораб. Почти вертикалните й стени стърчаха като забита в земята кост.
— Това е Хелгринд — посочи Бром, — първоначалната причина за възникването на града. Хората били запленени от скалата, въпреки че изглежда злокобно. А сега трябва да намерим центъра.
Докато се приближаваха към града, Ерагон забеляза, че най-високата сграда е катедрала, чиято форма напомняше на Хелгринд, особено когато я огряваха слънчевите лъчи.
— Кого почитат тук?
— Молят се на Хелгринд — отвърна намръщен старецът. — Религията им е доста жестока. Пият човешка кръв и правят ужасни жертвоприношения. Свещениците често си отрязват по някой крайник, защото вярват, че колкото повече кости отдадеш, толкова по-малко си свързан със смъртния свят. През повечето време спорят кой от трите върха е най-висок и важен и дали най-ниският трябва да бъде почитан.
— Звучи ужасяващо — потръпна Ерагон.
— Да, но не го казвай на висок глас, за да не се разделиш и ти набързо с някоя част от тялото си. Пред портите на Драс-Леона се беше скупчила огромна тълпа. Двайсетина войници оглеждаха внимателно влизащите, но пуснаха Бром и Ерагон, без да ги спират.
Къщите зад градските стени бяха високи, за да компенсират липсата на пространство. Те се надвесваха над тесните улички и закриваха небето, така че беше трудно да се каже дали е ден или нощ. Повечето сгради бяха направени от някаква тъмна дървесина, което придаваше на града допълнително мрачно излъчване. Въздухът миришеше на канал, а улиците бяха мръсни.
Парцаливи деца тичаха между къщите и се боричкаха за парчета хляб. Около портите бяха насядали сакати просяци. Писъците им звучаха като някакъв прокълнат хор. „У дома дори животните живеят по-добре“.
— Не ми се стои тук — заяви Ерагон, потресен от гледката.
— Нататък става по-добре — отвърна Бром. — Първо трябва да намерим странноприемница и да обмислим какво ще правим. Драс-Леона е опасно място дори за най-предпазливите. По-добре да не стоим на улицата дълго.
Ерагон остана изненадан, когато видя, че в центъра на града къщите изглеждат значително по-добре. „Как може тези хора да живеят спокойно, докато около тях цари такава мизерия?“
Установиха се в „Златното кълбо“ — евтина, но сравнително прилична странноприемница. Стаята беше малка, с тясно легло, масичка и съд за измиване. Ерагон хвърли един поглед на матрака и се намръщи.
— Ще спя на пода. Тук сигурно има достатъчно буболечки, за да ме изядат жив.
— Както искаш, аз пък няма да ги лишавам от хапване — отвърна Бром и остави багажа си на леглото.
Младежът седна на пода и свали лъка си.
— Сега какво ще правим?
— Ще намерим храна и бира. След това ще спим. Утре почваме да търсим Ра’зак. Каквото и да стане, дръж си устата затворена. Ще се наложи да се изнесем бързо, ако се издадем с нещо.
Храната не беше много хубава, но за сметка на това в кръчмата имаше превъзходна бира. Когато се качиха в стаята, главата на Ерагон бе приятно замаяна. Той постла одеялата си на пода и легна, а Бром се строполи в кревата. Преди да заспи, младежът се свърза със Сапфира:
— Ще останем няколко дена, но няма да се мотаем колкото в Теирм. Когато ги открием, маже да ни помогнеш. Ще говорим на сутринта. Сега не ми се мисли много.
— Ти си пиян.
Ерагон помисли за момент и се съгласи, че Сапфира е права. Той почувства неодобрението й, въпреки че тя само отбеляза:
— Няма да ти завиждам утре.
— Ти не, но Бром ще ми завижда. Той изпи два пъти повече от мене.
ПО СЛЕДИТЕ НА МАСЛОТО
На сутринта Ерагон се събуди с главоболие и махмурлук. Забеляза как един плъх прибяга по пода и дочу гласа на Сапфира:
— Как се чувстваме?
Младежът реши да не й обръща внимание. Малко по-късно и Бром се надигна с намръщено изражение. Той натопи главата си в легена със студена вода и излезе от стаята. Ерагон тръгна след него.