— Да, това е проблем — съгласи се Бром.
— Ами ако заемем местата на робите? Пълнолунието е другата седмица. Така ще успеем да се приближим, без да ни забележат.
— Това е някаква възможност, но е доста рисковано. Ако убиват робите от разстояние, няма да успеем да сторим нищо.
— Не знаем дали въобще убиват робите — отбеляза Ерагон.
— Сигурен съм, че не ги оставят живи. Но все пак идеята е интересна. При положение, че Сапфира се скрие наблизо. Може и да се получи. Но трябва да действаме бързо, преди да е дошъл кралят.
— Да отидем до Хелгринд и да поогледаме. Би било добре да го видим първо на дневна светлина, за да не се изненадаме после от нещо.
— И дотам ще стигнем. Утре ще се върна в двореца и ще разузная доколко е възможно да се разменим с робите. Трябва да внимавам, за да не предизвикам подозрения.
— Не мога да повярвам, че ги открихме — каза тихо Ерагон. Пред очите му се мярна изгорената ферма и мъртвият Гароу.
— По-трудното все още предстои, но днес се справихме добре. Ако съдбата ни се усмихне, ти ще получиш своето отмъщение, а Варден ще се отърват от много опасни неприятели. Какво ще стане след това, вече ще зависи от тебе.
Ерагон разтвори съзнанието си и се свърза със Сапфира.
— Намерихме леговището им!
— Къде?
Той набързо й предаде какво бяха открили.
— Хелгринд — каза драконът замислено. — Подходящо място.
— След като свършим, може да се приберем в Карвахол.
— Какво искаш? Да се върнеш към предишния си живот? Знаеш, че е невъзможно, така че спри да тъгуваш. Скоро ще трябва да решиш какво да правиш — дали да се криеш до края на живота си, или да помагаш на Варден. Нямаш други възможности, освен, ако не се съюзиш с Галбаторикс, а това аз няма да го приема никога.
— Ако трябва да избирам, знаеш, че ще свържа съдбата си с Варден.
— Знам, но исках да те чуя да го казваш.
Сапфира го остави да размишлява над думите й.
КУЛТЪТ НА ХЕЛГРИНД
Ерагон се събуди и откри, че е сам в стаята. На стената имаше съобщение, надраскано с въглен.
Ерагон, Няма да се върна до вечерта. Оставил съм ти малко пари под матрака. Разходи се из града, забавлявай се, но гледай да не се набиваш на очи!
Бром.
Не ходи в двореца. Не забравяй да си носиш навсякъде лъка! Дръж го в готовност.
Младежът изтри надписа, взе монетите и препаса лъка си на рамо.
„Омръзна ми постоянно да ходя въоръжен“.
Излезе от „Златното кълбо“ и тръгна безцелно по улиците. В Драс-Леона имаше много магазини, но нито един от тях не беше толкова интересен като магазина на Анджела. Понякога, докато гледаше мрачните къщи, му се приискваше да напусне града. Когато огладня, купи хляб и парче сирене и ги изяде накрак.
По-късно, когато възобнови безцелните си обиколки, вниманието му беше привлечено от един глас, който обявяваше списък с цени. Ерагон се приближи и попадна на малък площад с дървена платформа на него. На платформата стояха десетина души, а наоколо се беше струпала тълпа от богато облечени хора.
„Къде ли е стоката?“
Търговецът свърши с четенето и махна на някакъв млад мъж да се качи при него. Краката и ръцете на човека бяха оковани.
— Ето го и първия в списъка. Здрав мъж от пустинята Хадарак, хванат преди месец, в чудесно състояние. Вижте мускулите му, як е като бик! Ще е чудесен за телохранител или за тежък труд, ако му нямате доверие. Освен това е страшно умен, стига, разбира се, да го научите да говори на цивилизован език!
Тълпата се засмя, а Ерагон стисна зъби гневно. Младежът вдигна ръка и бавно започна да изрича подходяща дума. Белегът на дланта му заблестя. Беше на път да атакува търговците, но се спря. Робът нямаше да може да избяга. Положението само щеше да се влоши.
„Мисли! Инак ще се забъркаш в неприятности точно както с ургалите“.
Изгледа безпомощно как продадоха роба на един висок мъж с орлов нос. Следващата жертва беше пет-шестгодишно момиченце, изтръгнато от ръцете на майка си. Разгневеният Ерагон се отдръпна и тръгна в обратна посока, докато спря да чува шума от търга.
„Искам някой да се опита да ме обере в този момент. Трябва да се боря с Империята, за да прекратя тези неща. С помощта на Сапфира бих могъл да освободя робите. Нали затова съм надарен със специални способности, за да помагам на другите. В противен случай не съм никакъв Ездач“.
Измина доста време, преди да се успокои и да открие с изненада, че се е озовал пред катедралата. Високите й стени бяха украсени със статуи и надписи. Имаше ръмжащи гаргойли, всякакви фантастични зверове и древни герои от мрамор. Една самотна кула се издигаше като копие над сградата. Отпред на катедралата имаше обкована с желязо врата, на която със сребро бяха изписани думи на древния език. Доколкото разбираше, надписът гласеше: