„Ти, който влизаш тук, разбери нетрайността на тленното и забрави любовта си към него“.
От вида на сградата го побиваха тръпки. В нея имаше нещо заплашително — като хищник, дебнещ следващата си жертва.
Към вратата водеха редица стъпала. Ерагон бавно се изкачи и застана пред нея.
„Дали мога да вляза?“
Той внимателно бутна тежката порта и пристъпи вътре.
Обгърна го тишина, сякаш се намираше в изоставена гробница. Въздухът беше сух и хладен. Стените бяха голи и се издигаха толкова нависоко, че младежът се почувства като мравка. Стъклописи изобразяваха различни сцени на гняв, омраза и болка. Под прозорците имаше статуи, които го гледаха с бледи очи. Ерагон извърна поглед и бавно пристъпи навътре. Кожените му ботуши не издаваха нито звук по полирания под.
Олтарът представляваше голямо парче камък, лишено от всякаква украса. Един слънчев лъч падаше върху него и осветяваше праха, който се носеше във въздуха. Зад олтара се издигаха тръбите на гигантски орган, които стигаха чак до покрива. Инструментът сигурно издаваше страховити звуци по време на буря.
Ерагон коленичи и сведе глава от уважение. Не искаше да се моли, но катедралата заслужаваше възхищение. Мястото беше голо и студено, но навяваше мисли за вечност и могъщество.
Младежът вдигна глава и се изправи. Промълви няколко думи и се завъртя, за да си тръгне. Сърцето му подскочи. Ра’зак стояха с извадени мечове пред входа на катедралата. По-ниският изсъска нещо, но не помръднаха от местата си. Ерагон се изпълни с гняв. Преследваше тези същества от седмици. Време бе за отмъщение. Гневът му експлодира като вулкан, по-мощен и от сцената с робите.
Младежът изръмжа, посегна за лъка си и светкавично стреля. Ра’зак избегнаха стрелите му с нечовешка ловкост. Те изръмжаха и се втурнаха между пейките, а наметалата им се развяваха като криле на гарван. Младежът посегна за нова стрела, но се спря.
„Ако знаят как да ме намерят, вероятно и Бром е в опасност! Трябва да го предупредя!“
За негов ужас в катедралата нахлуха няколко войници, а навън се мярнаха още.
Ерагон изгледа нападателите си и се втурна настрани, търсейки начин да се измъкне. Един малък коридор до олтара привлече вниманието му. Той се втурна по него и откри, че води към камбанарията. В другия край се виждаше дървена врата. Опита се да я разбие, но дървото беше здраво. Преследвачите му скоро щяха да се появят. Пое си дъх и извика: Джиерда! Вратата избухна и се разлетя на трески. Ерагон прескочи останките и продължи да тича. Премина през няколко помещения, като разблъска група монаси. Камбаните забиха в знак на тревога. Младежът прекоси кухнята и се шмугна в една странична врата. Озова се в двор, ограден от висока тухлена стена.
Обърна се назад, но чу съскането на Ра’зак, които приближаваха. Не можеше да разбие стената с магия, тъй като щеше да се изтощи, затова се засили и скочи с протегнати ръце. Пръстите му се вкопчиха в ръба на оградата. Той напрегна мускулите си, за да се прехвърли. Преследвачите му нахлуха в двора и започнаха да го търсят.
Ерагон долови близостта им и удвои усилията си. Успя да се покатери и се прехвърли от другата страна. Спря се за момент, но забеляза Ра’зак също да прескачат стената и хукна с всичка сила.
Пробяга почти миля, преди да спре да си почине. Не беше сигурен дали се е отървал от преследвачите и за по-сигурно се свря под една спряла каруца.
„Как ме откриха? Не може да са разбрали къде съм, освен, ако нещо не се е случило с Бром!“ Той се пресегна и потърси контакт със Сапфира.
— Ра’зак ме откриха! Всички сме в опасност! Виж как е Бром. Предупреди го и му кажи, че ще го чакам в странноприемницата. Бъди готова да долетиш бързо. Може да ни потрябва помощта ти.
Сапфира помълча, а после кратко отвърна:
— Той каза, че е добре и ще се срещнете в „Кълбото“. Не спирай да се движиш, в голяма опасност си.
— Все едно не знам — измърмори Ерагон и се измъкна от скривалището си. Върна се в „Златното кълбо“, събра багажа и изведе оседланите коне на улицата. Бром се появи след няколко минути с тояга в ръка.
— Какво стана? — попита той.
— Бях в катедралата, когато се появиха Ра’зак. Тичах с всички сили, но сигурно скоро ще бъдат тук. Трябва да се махнем от града.
— Да тръгваме, преди да са затворили вратите, ако вече не са го сторили — каза Бром. — Ако портите са затворени, ще ни бъде доста трудно. Гледай да не се отделяш от мене.