— Тя стана много поссслушна, щом заплашихме да те убием. — Чудовището се наведе и започна да рови в багажа им, докато се натъкна на Зар’рок. — Прекалено красссив меч за толкова незначителен човек. Може би ще го задържа. Ако се държиш добре, госссподарят ще разреши да го почиссстваш. — Дъхът му миришеше на сурово месо.
Съществото повъртя меча в ръце и забеляза символа на ножницата. Спътникът му също се приближи и двамата засъскаха на непознат език.
— О, да, ти ще ссслужиш добре на госссподаря.
— Първо ще ви убия — заяви Ерагон.
— О, не. Ние сссме твърде ценни. Докато тебе лесссно ще те прежали.
Откъм Сапфира се дочу гневно ръмжене, но Ра’зак не обърнаха внимание.
Бром изстена и се претърколи. Едно от съществата го сграбчи и го обърна по гръб.
— Вече ссспря да дейссства.
— Дай му още.
— Иссскаш ли направо да го убием? — предложи по-ниският. — Сссамо сссъздава проблеми.
— Иссскам, но заповедите на краля бяха да ги заловим живи.
— Може да кажем, че е загинал, докато сссме ги залавяли.
— Ами ссс другия какво да сссторим? Ако ни издаде?
— Няма да посссмее — засмя се съществото и извади закривен кинжал.
— Сссъгласен сссъм.
Двамата вдигнаха Бром и го завлякоха до средата на лагера. Ерагон наблюдаваше с нарастващо притеснение.
„Трябва да се освободя!“
Напъна с всичка сила въжетата, но те бяха стегнати здраво.
— Сссвършено е ссс тебе — каза високият Ра’зак и вдигна меча си. Спря се и подуши въздуха, сякаш нещо го притесняваше.
Другият изръмжа, дръпна главата на Бром назад и опря кинжала си към оголеното му гърло. В този момент се чу леко бръмчене, последвано от вик. Една стрела се заби в рамото на съществото. Чудовището до Ерагон се хвърли на земята и така избягна втората стрела на косъм. Притича до ранения си спътник и двамата се загледаха в мрака. Бром се изправи бавно.
— Залегни! — изкрещя младежът.
Бром се поклати и започна да се тътри към Ерагон. Още няколко стрели долетяха и принудиха Ра’зак да се скрият зад едни скали. След малко стрелите долетяха от другата страна. Изненаданите същества реагираха бавно и бяха ранени на няколко места.
По-малкият изпищя, побягна към пътя и ритна Ерагон, докато минаваше покрай него. Спътникът му се поколеба, после грабна кинжала от земята и го последва. Преди да се скрие, се обърна и запрати силно камата към младежа.
Бром се хвърли и закри Ерагон с тяло. Кинжалът се заби в него с тъп звук и старецът падна тежко на земята.
— Не! — извика Ерагон от болката, която го прониза. Дочу стъпки, но очите му се затвориха и той припадна.
МУРТАГ
Известно време Ерагон усещаше само болката. Всяко вдишване беше мъчително. Имаше чувство, че са пронизали него, а не Бром. Когато успя да отвори очи, забеляза огън на няколко метра от себе си. Ръцете му все още бяха вързани, но ефектът от упойката бе преминал, защото можеше да мисли нормално.
— Сапфира, ранена ли си?
— Не, но вие с Бром пострадахте. — Тя се беше навела над младежа и го пазеше с криле.
— Този огън не е от тебе. А и ти не би могла да се измъкнеш сама от оковите.
— Прав си.
— Така си и мислех. — Ерагон се завъртя и видя един млад мъж, който седеше от другата страна на огъня.
Непознатият беше облечен в износени дрехи и изглеждаше спокоен. До него лежаха широк меч и лък, а на кръста му висеше бял рог със сребрист обков. От ботуша му се подаваше дръжката на кама. Сериозното му лице бе оградено с кичури кафява коса. Беше с няколко години по-голям от Ерагон и малко по-висок. Зад него се виждаше сив жребец. Непознатият наблюдаваше Сапфира внимателно.
— Кой си ти?
— Муртаг. — Гласът на мъжа беше привидно спокоен, но се долавяше напрежение.
— Защо ни помогна?
— Вие не сте единствените врагове на Ра’зак. И аз ги преследвах.
— Значи знаеш какво представляват?
— Да.
Ерагон се концентрира над въжето, което обвиваше китките му и се приготви да използва магия. Поколеба се, като усети погледа на Муртаг, но реши, че вече няма значение.
— Джиерда! — Въжетата се свлякоха и младежът разтри ръцете си.
Муртаг беше затаил дъх. Ерагон се опита да стане, но болката в ребрата бе твърде силна. Свлече се на земята, стиснал зъби. Мъжът се опита да помогне, но Сапфира изръмжа гневно.
— Щях да се погрижа за тебе, но драконът не ми позволи.
— Името й е Сапфира. Пусни го да се приближи. Не мога да се справя сам, пък и човекът ни спаси живота.