Мерлок го изгледа преценяващо.
— Знаеш ли защо керванът закъсня тази година?
Ерагон поклати глава.
— Пътуването ни става все по-опасно. Алагезия тъне в хаос. Преследват ни болести и лош късмет. Заради постоянните атаки на Варден, Галбаторикс изпрати по-голямата част от армията по границите. Отгоре на всичко ургалите се придвижват към пустинята Хадарак. Никой не знае защо, а нямаше и да ни интересува, обаче те минават през населени места и сеят опустошения. Носят се слухове и за Сянка, но не са потвърдени. Не че много хора биха оживели, за да разкажат за такава среща.
— Защо не сме чули за това? — попита Ерагон.
— Защото започна преди два-три месеца. Няколко села бяха изоставени поради опасността от глад, след като ургалите опустошиха нивите им.
— Глупости — изръмжа Гароу. — Не сме виждали ургал от години. Рогата на единствения, който се мерна тук, висят заковани в кръчмата на Морн.
Мерлок сви вежди.
— Може и така да е, но все пак това е едно малко градче в планините. Не е чудно, че сте избягнали нещастията. Надявам се те да не продължат дълго. Споменах за тези събития просто, защото на техния фон не е толкова странно да се намери такъв камък в Гръбнака. — Търговецът се изправи и им пожела лек ден.
Гароу се насочи обратно към Карвахол.
— Какво мислиш? — попита Ерагон.
— Ще събера още малко информация, преди да си правя заключения. Остави камъка в каруцата и иди се забавлявай. Ще се видим довечера у Хорст.
Ерагон си проби път през тълпата и се върна при каруцата. Той прибра камъка под чувалите и се насочи обратно към сергиите.
Поразходи се и огледа внимателно стоките с изражение на познавач, въпреки скромната сума, с която разполагаше. Другите търговци потвърдиха думите на Мерлок за положението в Алагезия. Очевидно пътуванията вече не бяха безопасни.
По-късно младежът си купи три захарни пръчки и парче все още горещ черешов пай. Топлата храна му се отрази добре след часовете, прекарани навън. Той облиза сладкия сироп от пръстите си и седна на някаква веранда, смучейки една от пръчките. Наблизо се боричкаха две момчета от Карвахол, но на него не му се участваше в игрите им.
В късния следобед търговците започнаха да разнасят продадените си стоки по домовете на хората. Ерагон с нетърпение очакваше вечерта, когато трубадурите щяха да изнесат представление. Той обожаваше да слуша истории за богове и магии, но най-любими му бяха сказанията за Драконовите ездачи. В Карвахол живееше един стар разказвач, Бром, който беше приятел на момчето, но неговите истории остаряваха с времето и Ерагон гореше от нетърпение да чуе нещо ново.
Младежът тъкмо бе отчупил една ледена висулка от покрива на верандата, когато забеляза Слоун. За да избегне срещата с касапина, той сведе глава, зави зад ъгъла и се отправи към кръчмата на Морн.
Вътре беше топло и задушно. Големите лъскави, черни рога от ургал бяха заковани над вратата. Барът бе дълъг и нисък, а зад него стоеше Морн с ръкави, навити до лактите. Брадичката му беше квадратна, сякаш някой го бе праснал с камък в лицето. Посетителите седяха на дъбови маси и слушаха двама търговци, които бяха приключили с работата и се бяха отбили за по бира.
Морн остави халбата, която лъскаше, и погледна към младежа.
— Ерагон, радвам се да те видя. Къде е чичо ти?
— Търгува — отвърна Ерагон и сви рамене. — Сигурно ще се забави малко.
— Ами Роран, и той ли дойде? — попита Морн и взе друга халба.
— Да, тази година няма болни животни, които да го задържат.
— Добре, добре.
Ерагон посочи към двамата търговци.
— Тия какви са?
— Прекупвачи на зърно. Изкупиха тазгодишната реколта на възмутително ниски цени и сега ни разказват някакви небивалици.
Ерагон разбираше раздразнението на кръчмаря.
„Хората имат нужда от тези пари, за да оцелеят през зимата“.
— Какви истории? — попита той.
Морн изсумтя.
— Казват, че Варден са сключили съюз с ургалите и планират да ни нападнат. Според търговците само благодарение на краля все още не сме пострадали. Като че ли на Галбаторикс въобще му пука за нас. Иди и ги чуй. На мене ми писна. Имам си достатъчно проблеми и без техните лъжи.
Единият търговец беше доста дебел и едва се побираше на стола, който скърцаше измъчено при всяко негово движение. По главата му нямаше никакви косми, а устните му се цупеха всеки път, щом отпиеше от шишето си. Другият имаше червендалесто лице и груба кожа. За разлика от главата, тялото му бе неестествено тънко.
Първият напразно се опита да намести туловището си на стола и каза: