— Ти го уби! — възкликна Ерагон.
Само двама герои от легендите бяха извършвали подобен подвиг.
— Не съм сигурен.
Отвън се чуха силни викове.
— Това е. Сянката се провали. Влезте и ги хванете! Столовата се изпълни с войници, които носеха мрежи и копия. Ерагон и Муртаг отстъпиха, като взеха жената елф със себе си.
В този момент Сапфира провря глава от дупката на покрива, изръмжа страховито, а после стисна с ноктите си още едно парче от тавана и го откърти. Няколко души побягнаха, но другите останаха на местата си.
Централната част на покрива рухна с ужасяващ трясък. Навсякъде се посипаха отломки. Войниците не издържаха и се разбягаха. Сапфира прибра криле и скочи в дупката, като разцепи няколко маси. Ерагон се приближи; прегърна я със сълзи на очи.
— Липсваше ми, малкия.
— И ти на мене. Вече сме трима. Ще можеш ли да ни носиш всичките?
— Разбира се.
Тя разрита останките, за да си разчисти място за излитане. Муртаг и Ерагон измъкнаха жената от скривалището й. Сапфира възкликна:
— Тя е елф!
— Да, това е жената от сънищата ми — отвърна младежът, прибра меча си и помогна на Муртаг да се качат на дракона, а после добави: — Чух суматоха на покрива. Войници ли имаше?
— Да, но вече ги няма. Готови ли сте?
— Да.
Сапфира се напрегна и подскочи на покрива, където лежаха няколко тела.
— Гледай! — извика Муртаг и посочи една кула, на която се подреждаха стрелци.
— Сапфира, излитай веднага!
Тя разпери крила, засили се и скочи във въздуха. Докато се мъчеше да набере височина, Ерагон дочу звук от летящи стрели.
Сапфира изръмжа от болка, когато я уцелиха, и зави, за да избегне следващия залп. Още няколко стрели прелетяха покрай тях, но тъмнината ги спаси.
— Ранена ли си?
— Продупчиха ми крилата. Една стрела даже остана. Дишането й беше тежко и учестено.
— Докъде ще успееш да ни отнесеш?
— Достатъчно далеч.
Ерагон я прегърна за врата, докато се носеха на изток, отдалечавайки се бързо от града.
ВОИН И ЛЕЧИТЕЛ
Сапфира се снижи и кацна в подножието на един хълм, след което уморено се отпусна на земята. Ерагон я усещаше как трепери. Бяха се отдалечили само на половин левга от Гил’еад.
Съвсем наблизо бяха завързани Торнак и Снежноплам, които пръхтяха изнервени от присъствието на дракона. Младежът се плъзна по гърба на Сапфира и се зае с раните й, а Муртаг отиде при конете.
Ерагон започна да опипва крилата й на сляпо, защото беше много тъмно. Откри три места, където стрелите бяха пронизали тънката мембрана и бяха оставили дупки, дебели колкото палец. Като напрегна силите си, той успя да излекува раните с думи от древния език. След това се зае със стрелата, която се беше забила по-дълбоко.
— Муртаг, ела за малко. Хвани й крилото. Трябва да извадим стрелата. Сапфира, ще те заболи, но ще свърши бързо. Гледай да не мърдаш, защото ще ни нараниш.
Тя протегна глава, стисна едно дръвче със зъби и го изтръгна от земята.
— Готова съм.
— Дръж здраво — прошепна Ерагон на Муртаг и отчупи върха на стрелата, след което бързо издърпа останалата част. Сапфира изръмжа и се размърда, при което събори Муртаг с крилото си. Ерагон излекува раната й, а после помогна на спътника си да се изправи.
— Изненада ме — призна мъжът и потърка ожулената си брадичка.
— Съжалявам.
— Не беше нарочно — увери го Ерагон и погледна жената. — Ще трябва да я носиш още малко. Няма да сме достатъчно бързи, ако я вземем с нас на конете. Предполагам, че ще ти е по-лесно да летиш, след като те излекувах.
— Ще се справя.
— Благодаря ти. Това, което направи, беше невероятно. Никога няма да го забравя.
— Трябва да тръгвам.
Сапфира отстъпи назад и с един скок се издигна във въздуха. Ерагон отиде до Снежноплам, метна се на седлото и препусна след Муртаг.
Докато яздеха, се опита да си спомни какво е чувал за елфите. Те живееха дълго, макар че не знаеше точно колко. Говореха на древния език и можеха да правят магии. След падането на Ездачите бяха изчезнали безследно.
„Как ли е попаднала тук? И как са я пленили войниците? Ако е магьосница, сигурно са я упоили като мене“.
Пътуваха през цялата нощ, въпреки че бяха много уморени. Далеч зад тях се виждаха светлинките на конници с факли, които претърсваха околностите на Гил’еад за следи. Когато се зазори, Ерагон и Муртаг спряха конете.