— Да направим лагер. Трябва да поспя, въпреки че е опасно.
— Съгласен съм. Кажи на Сапфира да се приземи някъде и да ни изчака.
Откриха Сапфира в подножието на една малка скала. Ерагон хвана жената и я смъкна на земята с помощта на Муртаг.
„Чудя се защо не се свести досега. Измина доста време, откакто избягахме. Кой знае какво са й сторили“.
— Доколкото знам, това е първият елф, пленен от краля — каза Муртаг. — Той ги дебне, откакто са изчезнали, но без успех. Така че или е открил скривалището им, или я е заловил случайно. Според мене е случайно. Ако беше намерил убежището им, щеше да прати войници и да избухне война. Така че въпросът е как са узнали къде да я пленят.
— Няма да разберем, докато не се свести. Кажи ми какво стана, след като ме хванаха. Как така се озовах в Гил’еад?
— Ургалите работят за Империята. Както впрочем и Сянката. Ние със Сапфира видяхме как чудовищата те предадоха на Сянката, която беше с група войници. Те те отнесоха в града.
— Така е — потвърди драконът.
Ерагон си спомни за ургалите, с които беше говорил, след като напусна Теирм, и за „господаря“, когото те бяха споменали. Това беше кралят!
— Обидих най-могъщия човек в Апагезия. — След това си спомни за изкланите жители на Язуак. — Ургалите изпълняват заповедите на Галбаторикс! Но защо причинява такива страдания на собствения си народ?
— Защото е зъл — обади се Сапфира.
— Но това означава война! Когато хората разберат, ще се разбунтуват и ще подкрепят Варден.
— Дори да разберат — отвърна Муртаг, — малцина ще стигнат до Варден. Щом командва и ургалите, кралят има достатъчно голяма военна сила, за да затвори границите и да поддържа контрол в Империята. Освен това хората могат да бъдат заблудени, че имат общ враг.
— Какъв враг?
— Елфите и Варден. Чрез подходящи слухове е напълно възможно те да бъдат представени като кръвожадни нашественици. Империята дори може да каже, че ургалите са миролюбиви съюзници, към които сме се отнасяли несправедливо. Чудя се само какво им е обещал Галбаторикс в отплата.
— Няма да успее. Хората едва ли ще се излъжат толкова лесно. Но за какво му е всичко това? Той отдавна вече е на власт.
— Само че авторитетът му е накърнен от Варден. Освен това съществува и Сурда, която отхвърля господството му. Галбаторикс е силен в границите на Империята, но властта му не се простира отвъд тях. Колкото до хората, те ще повярват в това, което ги накарат. Случвало се е и преди.
Муртаг замълча и се загледа в далечината. Думите му разтревожиха Ерагон. В този момент се включи и Сапфира, която попита:
— Накъде ли изпраща ургалите Галбаторикс?
— Моля?
— В Карвахол разправяха, че чудовищата се насочвали на югоизток към пустинята Хадарак. Ако кралят наистина ги контролира, защо ги праща натам? Може би тайно събира армия от ургали или пък им е разрешил да си строят град.
— Твърде съм уморен, за да мисля за това сега. Каквито и да са плановете му, със сигурност ще ни причинят неприятности. Поне да знаехме къде са Варден. Сега където и да се скрием, Империята ще ни намери.
— Не се предавай, макар че вероятно си прав.
— Благодаря.
Младежът се обърна към Муртаг:
— Ти рискува живота си за мене, задължен съм ти. Сам нямаше да се справя. — Между двамата беше възникнало приятелство, породено от готовността на Муртаг да се притече на помощ и скрепено в битките.
— Радвам се, че успях да ти помогна. Най-важното в момента е да се измъкнем от преследвачите. Войниците скоро ще открият следите ни.
— Как успя да се промъкнеш в замъка?
— Чрез солиден подкуп и после през един мръсен канал. Но основната заслуга е на Сапфира. Без нея нямаше да се измъкнем живи.
Ерагон безмълвно я погали с ръка по врата и се загледа в лицето на жената елф.
— Да й направим постеля.
Муртаг се изправи и разпъна едно одеяло. Докато я слагаха да легне, част от ръкава й се вдигна. Ерагон посегна да го смъкне и се сепна.
Ръката й беше осеяна с рани и синини, някои зараснали отчасти, други съвсем пресни. Младежът поклати глава и с треперещи пръсти свали ризата й.
Муртаг изруга. Целият гръб на жената беше покрит с белези от бичуване и жигосвания с нажежено желязо. На лявото й рамо имаше малка татуировка със същия символ, като на пръстена на Бром. Ерагон мълчаливо се закле да убие човека, който беше отговорен за мъченията.
— Можеш ли да я излекуваш? — попита Муртаг.
— Не знам. Доста е пострадала.
— Ерагон! Тя е елф. Не можеш да я оставиш да умре. Знам, че си уморен и гладен, но трябва да я спасиш. Аз ще те подкрепя, но ти трябва да правиш магиите.