— Да, права си. Младежът смъкна ръкавиците си и се обърна към Муртаг:
— Това ще отнеме известно време. Направи ми нещо за ядене. И стопли малко вода за бинтовете.
— Не можем да запалим огън, без да ни забележат. Ще трябва да ползваш непрани парцали, а храната ще е студена.
Ерагон смръщи лице, но се примири и сложи внимателно ръка на гърба на елфката. Сапфира се доближи до него. Той си пое дъх и се залови за работа. Изрече древните думи и започна да затваря раните една след друга. Прескачаше по-дребните охлузвания и натъртвания, за да пести енергия. Беше учуден, че жената е оцеляла след многократните и разнообразни мъчения. Не можеше да не забележи, че въпреки белезите тялото й беше изключително красиво. Няколко пъти се изчерви, надявайки се, че Сапфира не усеща мислите, които му идваха.
Труди се дълго време, като от време на време спираше, за да се подкрепи. Сапфира седеше до него и се опитваше да го окуражава и да му прехвърля от силата си, доколкото бе възможно. Слънцето вече беше високо в небето, когато най-накрая Ерагон привърши. Ръцете му трепереха, а очите му бяха подути и насълзени. Изправи се и отпи дълга глътка от манерката.
— Това ли беше? — попита Муртаг.
Ерагон кимна. Нямаше сили дори да проговори.
— Добре се справи.
— Ще оцелее ли?
— Не знам. Елфите са силни, но тя е пострадала сериозно. Ако знаех повече за лекуването, може би щях да успея да я събудя, но… — Той отпи още една глътка вино и се почувства по-добре. — Хайде да тръгваме.
— Не! Трябва да поспиш.
— Ще спя на седлото. Не можем да си позволим да губим повече време. Войниците ще ни настигнат.
— В такъв случай ще водя Снежноплам, докато почиваш — съгласи се Муртаг.
Двамата оседлаха конете и завързаха жената на гърба на Сапфира, след което тръгнаха. Ерагон хапна малко, а после се наведе към гривата на Снежноплам и затвори очи.
ВОДА ОТ ПЯСЪК
Когато спряха вечерта, Ерагон не се чувстваше по-добре и настроението му се беше влошило. През по-голямата част от деня бяха яздили на зигзаг, за да избягнат многобройните преследвачи. Младежът слезе от Снежноплам и се приближи до Сапфира.
— Как е тя?
— Както преди. Размърда се няколко пъти, но не дойде в съзнание. — Сапфира се наведе и му позволи да вдигне жената. За момент мекото й тяло се притисна към Ерагон и той побърза да я положи на земята.
Двамата с Муртаг си направиха малка вечеря. Толкова им се спеше, че нямаха сили за тренировка. След като се нахраниха, Муртаг каза:
— Не можем да продължим с такова темпо, а преднината ни е малка. След два-три дни ще ни настигнат.
— Но какво да направим? Ако бяхме само двамата и ти беше съгласен да изоставиш Торнак, можехме да излетим със Сапфира. Но сега, както сме с ранената, е невъзможно.
— Ако искаш да се разделим, няма да те спирам. Не очаквам, че ти и Сапфира ще останете и ще рискувате да ви заловят.
— Обиждаш ме — измърмори Ерагон. — Ти ме спаси и няма да те изоставя сега. Не съм неблагодарник.
— Думите ти ме радват — сведе глава Муртаг. — Но те не решават проблема ни.
— Така е. — Младежът посочи към ранената. — Ако беше в състояние да ни каже къде живеят елфите, бихме могли да потърсим убежище при тях.
— Като знам колко са предпазливи, едва ли щеше да ни разкрие местонахождението им. А дори да го направеше, другите нямаше да ни посрещнат много добре. Защо да ни приютяват? Последните Ездачи, с които са имали работа, са Галбаторикс и клетвопрестъпниците. Едва ли са останали с много приятни спомени. А аз дори нямам съмнителната чест да бъда Ездач. Изобщо не биха ме приели.
— Ще ни приемат, сигурна съм — намеси се Сапфира.
— Както и да е — сви рамене Ерагон. — Не знаем къде са и няма да разберем, докато тя не дойде в съзнание. Трябва да бягаме, но в каква посока?
Муртаг започна да разтрива слепоочията си с пръсти.
— Налага се да напуснем Империята. Малкото безопасни места в нея са далеч оттук. На север е гората Ду Велденварден, в която можем да се скрием, само че трябва да минем отново покрай Гил’еад. На запад е морето. На юг е Сурда. Там може да намериш някой, който да те свърже с Варден. А на изток, на изток е пустинята Хадарак. Отвъд нея се крият Варден, но ако някой не ти каже къде са, може да не ги намериш с години.
— Там ще сме в безопасност, стига да не срещаме ургали.
Ерагон смръщи лице. Главата го болеше ужасно.
— Прекалено опасно е да ходим до Сурда. Трябва да прекосим половината Империя, като избягваме всяко населено място. Има твърде много хора, за да стигнем незабелязани дотам.