— Съвсем не си безпомощна.
Известно време и двамата мълчаха. Ерагон си спомни как беше направил гроба на Бром, а също и изражението на стареца.
— Поне го погребахме както трябва.
Започна бавно да дълбае земята с пръст. Скоро се оформи миниатюрна долина с планини около нея. Младежът издълба с нокът река в долината и осъзна, че е пресъздал Паланкар. Почувства тъга по родното си място и развали картината с едно движение. Не му се говореше, затова пренебрегна и въпросите на Сапфира. Скръсти ръце и отново се загледа в земята. Видя остатъците от рисунката си и се изправи. Въпреки че земята беше суха, вдлъбнатината беше влажна. Ерагон приклекна и започна да копае с ръце. Скоро откри, че на няколко сантиметра от повърхността почвата съдържа много влага.
— Погледни!
Сапфира се наведе и разгледа откритието му.
— Това как ни помага? Водата в пустинята сигурно е толкова надълбоко, че ще трябва да копаем цяла седмица.
— Да. Но няма да се наложи да копаем. Гледай! Той уголеми дупката и се приготви да използва магия. Този път вместо да трансформира пръстта, призова влагата, която се намираше в почвата. Дупката се напълни с вода. Младежът се усмихна и я опита. Течността беше хладна и чиста, съвсем годна за пиене.
— Виждаш ли! Вече имам всичко, от което се нуждаем.
— Тук да, но в пустинята? Няма ли да е твърде надълбоко, за да я извадиш на повърхността?
— Ще се справя. Аз просто повдигам водата, което е много лесно. Ако не бързам, няма да е трудно да извадя вода дори от петдесет стъпки дълбочина. Особено с твоя помощ.
— Сигурен ли си? Помисли внимателно, защото, ако грешиш, това вероятно ще ни струва живота.
— Сигурен съм.
— Добре. Кажи на Муртаг и лягай. Аз ще остана на пост.
— Но ти също не си спала. Трябва да починеш.
— Спокойно, знаеш, че съм много по-силна от вас.
Сапфира се завъртя и започна да гледа на север, към преследвачите им. Ерагон я прегърна и после се отправи към Муртаг.
— Е, ще прекосим ли пустинята?
— Да — кимна младежът и му обясни, докато разгъваше завивките си. След това се обърна към елфката.
Лицето й беше последното нещо, което видя, преди да заспи.
РЕКА РАМР
Ерагон се събуди преди зазоряване и потрепери от студ.
— Как ще носим жената елф? Ако продължава да седи на гърба на Сапфира, ще получи наранявания, а пък не искам да товаря конете допълнително.
— Ако ти яздиш Сапфира, можем да я вържем на Снежноплам, макар че няма да е много удобно.
— Аз имам идея. Вържете я за корема ми. Така ще мога да се движа свободно и няма да има никаква опасност, освен, ако не почнат да стрелят отдолу.
Тъй като не им хрумна по-добра идея, се хванаха за работа. Ерагон наряза едно одеяло и уви жената с него. След това я завързаха за корема на Сапфира, така че главата й да е между предните крака на дракона.
— Боя се, че люспите може да претрият въжетата.
— Ще трябва да ги проверяваме често — отвърна Муртаг.
— Ще тръгваме пи?
В очите на Муртаг се появиха пламъчета и той се усмихна, поглеждайки назад, където се виждаха огньовете на преследвачите им.
— Винаги съм обичал състезанията.
— Само дето в това е заложен животът ни!
Муртаг се метна на седлото и препусна, последван от Ерагон. Сапфира летеше ниско над тях, за да не я видят войниците.
Ерагон често се обръщаше назад да гледа за преследвачи, но умът му бе зает с тяхната неволна спътница. Никога не си беше представял, че ще види елф. Какво ли щеше да каже Роран? Зачуди се как, ако се завърне някога, ще убеди хората в Карвахол, че приключенията му са били истински.
Въпреки умората, Ерагон и Муртаг яздиха през целия ден. Понякога слизаха и вървяха пеша, за да могат конете да си починат. Спряха само два пъти да нахранят и напоят животните.
Макар че войниците от Гил’еад бяха далече, двамата откриха, че има засади във всяко село, покрай което минаваха. Вестта за преследването някак си ги беше изпреварила. Два пъти се измъкваха само защото Сапфира успя да надуши хората. Накрая решиха окончателно да избягват пътищата.
Свечери се, но Ерагон предложи да не спират. Късно през нощта местността започна да се променя в обрасли с кактуси хълмове.
— Отпред е град Булридж — каза Муртаг. — Сигурно има засада. Трябва да го заобиколим, и то сега, докато е тъмно.
След три часа забелязаха жълтите светлини на града. На няколко места горяха огньове и патрулираха войници. Ерагон и Муртаг спряха и поведоха конете пеша в широка дъга, за да избягнат неприятности.