Щом градът остана зад тях, Ерагон си отдъхна. Скоро щеше да се зазори и въздухът беше доста хладен. Спряха на върха на един хълм, откъдето се виждаше околността. Река Рамр течеше вляво от тях, но на няколко левги на юг правеше завой и минаваше вдясно.
Ерагон се наведе и потупа Снежноплам по врата. За един ден бяха изминали почти шестнайсет левги.
— Хайде да намерим някоя долчинка, където да поспим — каза той. Избраха си една полянка, оградена с хвойна, и направиха лагер. Сапфира се появи и изчака да развържат жената от корема й.
— Аз ще поема първата смяна. Ще те събудя следобед — заяви Муртаг и измъкна меча си.
Вечерта ги завари сънени, но готови за път. Докато се канеха да тръгнат, Сапфира отбеляза:
— Това е третата вечер, откакто избягахме от Гил’еад, а нашата спътница не се е свестила. Тревожа се, защото не се е хранила от доста време. Не знам много за елфите, но едва ли ще оцелее, ако продължава така.
— Какво има? — попита Муртаг, който тъкмо се качваше на Торнак.
— Сапфира се притеснява, че елфката не е пила вода и не е яла от няколко дни. Аз също съм разтревожен. Излекувах външните й рани, но това не й помогна.
— Може да са сторили нещо на съзнанието й.
— Трябва да се опитаме да й помогнем.
Муртаг коленичи до жената и я прегледа.
— На мене ми се струва, че просто спи. Може би състоянието й е някаква защитна реакция на елфите, но защо не свършва? Вече е в безопасност.
— Сигурно не го осъзнава.
— Ще трябва да се занимаем с това по-късно. Ако не тръгнем сега, рискуваме да загубим преднината си. Ще се погрижиш за нея, когато спрем.
— Един момент. — Ерагон взе чист парцал, навлажни го и изцеди няколко капки вода върху устните й.
Яздеха между хълмовете, като избягваха високите и оголени места. Сапфира ги следваше пеша. Въпреки че изглеждаше тромава, тя се придвижваше учудващо леко и безшумно. Небето започна да просветлява от изток. Някъде напред се чуваше шум от течаща вода.
— Река Рамр!
— Да! — кимна Муртаг. — Трябва да намерим брод и да я прекосим.
— Няма нужда. Аз мога да ви пренеса.
— Ами конете? Не можем да ги оставим, а са твърде тежки.
— Ще се справя и с тях, стига да не буйстват много. Щом мога да избягвам стрели с трима души на гърба си, ще се справя и с един кон.
— Вярвам ти, но ми се струва твърде опасно, нека изчакаме.
— Не бива да губим време.
След няколко минути те се озоваха на брега. Над водата се издигаше гъста мъгла и не можеше да се види отсрещният бряг.
— Колко ли е дълбоко? — почуди се Ерагон.
— Не знам. Можеш ли да видиш другата страна с магия?
— Мога, но мястото ще светне като фар.
Сапфира размаха крила и се вдигна над Рамр.
— Прекосих я. Реката е широка половин миля. Избрахте възможно най-лошото място. Точно тук прави завой и се разлива.
— Половин миля! — възкликна Ерагон и предаде на Муртаг идеята на Сапфира да ги пренесе.
— Не ми се ще да опитваме, заради конете. Торнак не е толкова свикнал с нея. Може да се паникьоса и да нарани и двамата. Помоли Сапфира да погледне дали няма брод наблизо. Ако няма, ще се възползваме от предложението.
Докато Сапфира проверяваше, двамата слязоха от конете и хапнаха набързо.
— Водата е дълбока и в двете посоки.
— По-добре да тръгна първи, за да наглеждам конете — предложи Муртаг и се покатери на седлото на дракона. — Внимавайте с Торнак. Имам го от много време и не искам да пострада.
След като остави безпомощната жена и Муртаг, Сапфира се върна при Ерагон. Младежът поведе Торнак, въпреки протестите на животното. Сапфира отстъпи и се приготви да сграбчи коня с предните си крака. Ерагон видя внушителните й нокти и обърна седлото така, че да пази корема на Торнак.
Конят започна да се противи, но драконът го държеше здраво. Ерагон се опита да го успокои мислено, но съзнанието на животното беше блокирано от паника. Сапфира подскочи и се издигна във въздуха. За момент изглеждаше, че товарът й е твърде тежък, но тя успя да набере височина. Торнак цвилеше и пръхтеше ужасено. Ерагон изруга, надявайки се, че наоколо няма никого.
— Побързай, моля те!
Започна да се оглежда за проблясване на факли и скоро забеляза конници на около левга. Когато Сапфира се върна, той поведе Снежноплам към нея.
— Глупавото животно на Муртаг изпадна в истерия. Трябваше да го върже, за да не избяга.