Благодарение на легендарното нежелание на Клайбер да прави записи, всеки негов запис се превръща в изключително събитие, в класика. Така той може да си позволи лукса да избира репертоара и изпълнителите си, а и да работи със замах, обещаващ неповторим музикален резултат. Резултат, който може красноречиво да бъде илюстриран със следния цитат: „Клайбер е експерт-реставратор, който премахва векове наслагана нечистота и разкрива картината отдолу, картина в нейната първоначална красота и слава. Той изчиства лака от покритите с дебел пласт традиция шедьоври, за да изложи на показ жизненото творение, криещо се отдолу.“ („Time“).
Записи
В света на звукозаписа се срещат три вида музиканти. Едните виждат в диска винаги една добра възможност да представят на публиката своите музикални концепции и го третират като „звуков дневник“ на творческия си път. Една малка група, която е на път да изчезне, има враждебно отношение към диска и отказва музикалното събитие да бъде запечатано по този начин, считайки за важно преживяването от концерта на живо и разчитайки на паметта на слушателите.
Остава една трета категория интерпретатори, също малко на брой, които, без да отказват да записват, изключително трудно избират творбите. Диригентът Карлос Клайбер принадлежи към тази група. Достатъчно е човек да разгледа списъка със записи, които той е правил за Deutsche Grammophon, EMI, Philips, Sony и Orfeo, за да се убеди в това, но всеки меломан трябва да е отбелязал изключителната стойност на тези аудиодокументи — около десетина заглавия. Това е едновременно и много, и малко. Много, ако бъде оценена музикалната стойност на тези творби и най-вече като се смята, че всеки път записите на Клайбер улучват точно в целта и карат критиците много пъти да говорят за „първо изпълнение“ тогава, когато тези произведения са минали през финото сито на поколения музиканти. Но все пак е малко в сравнение с това, което записват другите диригенти, а човек трудно би могъл да си представи с какъв нов блясък ще засияят толкова други съкровища на симфоничната и оперна музика, ако само Карлос Клайбер обърнеше поглед към тях.
Например, неизброимо е количеството записи, посветени на музиката на Бетовен. Вече близо век най-известните диригенти и най-добрите оркестри представят на запис своята концепция върху този неизчерпаем сюжет — дискът, който съществува най-вече, за да запечата точния момент, но който се превърна също и в един специфичен метод интерпретациите да бъдат подложени на изпитанието на времето, за да се провери тяхната стойност и безсмъртие. Кой тогава можеше да претендира в средата на 70-те години, че е внесъл нещо ново в една област тъй позната и тъй често изследвана? Това, което изглеждаше невъзможно, се случи. Когато през 1975 г. Карлос Клайбер представя на меломаните своя запис на Пета симфония на Бетовен, а година по-късно — и на Седма, това беше не само поява на бял свят на едно щастливо събитие, но едновременно с това и повратен момент в интерпретацията на Бетовен.
Клайбер и Виенската филхармония съчетават по такъв уникален начин спонтанното вдъхновение на концертното изпълнение с детайлната прецизност, постигната в звукозаписното студио, сякаш противоречие между тези два подхода никога не е съществувало. „Penguin Guide“ възкликва: „Пета симфония, интерпретирана от Виенската филхармония и Клайбер надминава всички останали!“ Да вземем която и да било част от неговата работа — тя ще има в бъдеще ролята на мерило. С други думи, Клайбер е и си остава интерпретатор, притежаващ нещо изключително и неговите записи са доказателство за огромната му взискателност като диригент.
От дебюта на Маестрото във Виена през 1967 г. с „Песен за земята“ от Малер за съжаление има само един нелегален запис. Няма записи на „Wozzeck“, „Elektra“, а оперетата „Die Fledermaus“ не е с идеалните изпълнители според критиците. Съществуват и множество нелегални записи на почти всичко, което е дирижирал. За съжаление, поради своенравието си, той е легализирал едва десетина заглавия, като работи предимно с Deutsche Grammophone. В тази музикална компания той има три наистина служещи за пример записи на опери. В „Tristan und Isolde“ (с Маргарет Прайс и Рене Коло) Вагнер е възпроизведен съвсем точно — страст, отчаяние и мъка могат вълнуващо да се почувстват. В „La Traviata“ (с Котрубас, Доминго) може да се разбере каква наситеност има тази музика и как грандиозно Клайбер я представя, как чудесно той успява да диша с Верди и певците. А през 1973 г., когато е записът на „Der Freischutz“ на Вебер (с Яновиц, Матис, Адам и Шрайер) Карлос Клайбер прави така, че е възможно да се чуе каква буря на усещанията може да се разрази чрез музиката, без да се насилва партитурата. Напротив, той я следва много точно, използва възможностите й по-добре от други. Кой би могъл да предположи, че тази опера ще стане №1 по продажби за същата година. Шефовете на компанията се принуждават да издадат „Der Freischutz“ в серията „The Originals“. Същата съдба сполетява и споменатите вече Пета и Седма симфонии на Бетовен (1975–76), които са преиздадени и на Super Audio CD формат. Те регистрират рекордни печалби за Deutsche Grammophone. Последва ги Трета и Недовършената симфонии на Шуберт — 1979 г. Но апогеят идва през 1981 г. — записът на Четвърта симфония на Брамс е определен като най-добрият за същата година, за който Клайбер получава световната звукозаписна музикална награда. След осем години (1989 г.) той извежда Виенските симфоници на ежегодния Новогодишен концерт. Досега никой друг диригент (вкл. Караян) не е празнувал по-красиво началото на една година. По-вълнуващо, по-виенско, по-рисковано, по-възбуждащо никой преди или след това не е възвисявал така виталността и силата на династията Щраус. През 1992 г. Маестрото повтаря Новогодишния концерт. Видеоправата купува Philips Classics и не сбърква — оказва се най-продаваният Новогодишен концерт до ден-днешен! За съжаление, преговорите Клайбер да въведе света в XXI-ви век отново с концерт на Виенската филхармония се провалят. Той не е дирижирал от февруари 1999 г. след концертите, посветени на Бетовен в Каляри, Италия. Дали ще се появи отново пред публика с диригентската палка, времето ще покаже…