Ерек и Енида [bg]

        Накрая казала: „От мен [335] съвет, сир, чуйте в този ден. Предлагам ви да се отложи с три дни целувката, велможи, та пак Ерек да е сред нас.“ Против не се чул ничий глас, [340] приел го и самият крал. А в този час Ерек следял по пътя рицаря, джуджето и дамата му, чак додето те стигнали до град прекрасен [345] със крепостна стена опасан и влезли вътре. Смях голям, и весел глъч се чувал там: събрали се били младежи и хубавици млади, свежи. [350] Едните хранят за игра линеещ ястреб без пера, а други милват с възхищение соколи с ново оперение. На групи някои от тях [355] играят на ашик и шах и хвърлят зара без умора. Младежи решат във обора, коне; жени не се вестяват: в покоите се разкрасяват. [360] Щом зърнали, че онзи рицар с джуджето и с оназ девица се приближават, всички в миг ги срещнали с възторжен вик. В шума и радостната врява [365] незабелязано минавал Ерек — нали бил непознат. Той следвал рицаря отзад, с надеждата да разбере къде подслон ще избере [370] и много се зарадвал, щом спрял рицарят пред хубав дом. Ерек отишъл по-напред, избрал си къща на съсед — един дом беден… Стар васал [375] отвън на двора сам стоял. Разбирало се отведнъж, че е добър, достоен мъж, но си личало, че сега го мъчи някаква тъга. [380] „Ще вляза — казал си Ерек, — изглежда ми добър човек.“ Отворил портата и в миг притичал тъжният старик. Преди Ерек да каже нещо, [385] той най-сърдечно го посрещнал и рекъл: „Сир, ако решите в дома ми да се настаните, за мен ще е голяма чест.“ Ерек отвърнал: „Друже, днес [390] не мисля дълго да гостувам, а само тук да пренощувам.“

        От коня скочил след това. Навел почтително глава, стопанинът юздите взел [395] и лично коня му повел. Извикал при дошлия рицар той свойта щерка хубавица и своята жена: те двете със нещо май били заети, [400] но щом ги викнал вън съпругът, излезнали една след друга. По риза щерката била и с бяла диплена пола; тя имала на рамената [405] една наметка, но била тя от носенето овехтяла, и на места поизлиняла. Ала под дрехата ужасна снагата й била прекрасна, [410] а красотата й — дар свише — не бих могъл да ви опиша. Природата23 била й дала неземен чар и се дивяла, че с много мъдрост и умение [415] създала е едно творение с неповторима красота каквото вече на света тя, колкото да се старае, не би успяла да извае. [420] Природата признава честно, че няма друга тъй чудесна, дори Изолда, във чиято коса с цвета на чисто злато пробягвал слънчев лъч игриво, [425] не е била така красива24. Природата я надарила със кожа мека като свила, лицето й, от сняг по-бяло като цвят лилиев блестяло, [430] в очите й като звездици, пламтели бисерни искрици, а руменец като позлата подсилвал още красотата. На друга Господ не е дал [435] лик с тъй пленителен овал, с тъй прелестни очи, уста. Била така чаровна тя, че който видел я, възхита не можело да не изпита, [440] като от хубава картина. През малка спретната градина излязла девата напред, видяла рицаря напет, но поотстъпила назад [445] понеже бил й непознат. От срам дори се изчервила. Щом зърнал дъщерята мила, Ерек в захлас потръпнал цял. Тогава старият васал [450] помолил тихо дъщерята: „Хванете, скъпа, за юздата на госта хубавия кон (той има нужда от подслон): при моите го заведете, [455] юздата, стремето свалете, зоб дайте му и го разтрийте и с чул отгоре го покрийте25.“ Жребеца щерката отвела, хамута и юздата снела, [460] а после стремето, седлото. Тя всичко сторила, каквото баща й й разпоредил: разтрит и сресан конят бил, завързала го да не бяга [465] и му насипала веднага във яслите сено, овес — храна да има и нощес. Когато пак пред свойта къща излязла, той й казал: „Дъще, [470] хвани ти госта под ръка, за него ще е чест така да влезе с теб в дома ни, мила!“ Девойката се подчинила (като възпитан, млад човек) [475] и влязла в стаята с Ерек. А майка й там отпреди заела се да подреди леглата: бързо ги застлала с килими и със покривала. [480] Приседнали покрай софрата Ерек, до него дъщерята и нейният родител стар. В огнището искряла жар. Васалът за камериери [485] не можел средства да намери: един прислужник имал само, но със старание голямо той птици и месо доставил и чудни ястия направил, [490] защото в кухнята бил вещ. Поднесъл им бульон горещ и печено, и блюдо вкусно, приготвени съвсем изкусно, а щом с вечерята сколасал, [495] вода за миене в два таса донесъл им. Покривка фина отрупал с хляб, месо и вино и всеки пил и сладко ял — кой колкото си пожелал. [500] След като своя глад заситил, Ерек внимателно попитал хазяина си, който бил тъй щедър, отзивчив и мил:

23

Ст. 413: Красотата на героинята, дело на богинята Природа, е общо място в средновековната литература. Писателите на простонароден език възприемат — твърде опростено — построенията на латиноезични автори-космографи като Бернар Силвестър (първата половина на XII в.), Ален от Лил (втората половина на XII в.) и др.: в техните дидактически творби Природа е алегоричен персонаж, дъщеря на Твореца-Бог. Този възглед възприема и Жан дьо Мьон, вторият автор на Роман за розата (~1270). Там Природа е управителка на света, сътворен от Бог: „Бог и нашия свят сътворил / и Земята след туй населил / с най-различни по вид живи твари. / После той лично мен натовари / с рядка чест — от мен силно желана — / в този свят икономка на стана“ (Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мьон, Роман за розата, С, „Народна култура“, превод Паисий Христов, ст. 17307–17312). Към въпроса за първопричината на женската красота Кретиен подхожда с присъщото му чувство за балансиране: описва я ту като дело на Природата, ту като Божие творение (например в ст. 435).

24

Ст. 426: Кретиен познава легендата за Тристан и Изолда. Нещо повече, написал е своя версия (недостигнала до нас) за прочутите влюбени от Корнуел, както и сам споменава в пролога на втория си роман Клижес. Изолда е известна с прозвището Русокосата. В конкретното сравнение Кретиен вероятно има предвид епизода, в който Марк закрива с ръкавица процепа, през който слънцето жури лицето на спящата Изолда (вж. Тристан и Изолда, Берул, ст. 2036–2042, С, „Изток-Запад“, 2013).

25

Ст. 459: И тук, и по-късно Кретиен изтъква контраста между красотата на девойката и „черната“ работа, която тя с готовност върши. Енида е бъдеща кралица, но Кретиен разкрива дългия път на героинята до кралската корона, а не битуването й на престола.