„Стопанино добър, простете [505]
за дързостта ми, но кажете
защо туй прелестно момиче
в подобни дрипи се облича?“
„Ах, друже мили, бедността
е бич за всеки по света, [510]
тя бич е и за мойта къща.
Сърцето ми се преобръща,
че носи щерката ми мила
наметка в кръпки, а не свила.
След цял живот войни, сражения, [515]
заложих своето имение,
но го загубих и го взеха,
а дъщеря ми скъпа дреха
би имала, ако желае,
ала аз бях против. Така е! [520]
Тя племенница е дори
на графа ни, а той пари,
земи и замък притежава
и би я глезил до забрава.
Тук всеки рицар би желал, [525]
било барон, било васал,
да има нейната ръка,
но аз не ще я дам така,
защото искрено жадувам
да й даде Бог да добрува [530]
и кралски син, или пък княз
да доведе съдбата в нас.
Уверен съм, че всеки крал
със щерка ми би се гордял.
Нали сам виждате, че няма [535]
от нея по-красива дама?
Ала освен че е красива,
тя е и умна, и вежлива,
На друга Бог не е дал в дар
такава благост, ум и чар. [540]
Със дъщеря си се гордея
и най-щастлив съм, щом съм с нея.
За мене тя е утешение,
богатство, радост, вдъхновение
и никой друг на този свят [545]
не ми е бил по-скъп и свят.“