Ерек и Енида [bg]

        Щом млъкнал старият васал, Ерек и друг въпрос задал, защото искал да узнае и той причината каква е [550] да идват беден и богат отвсякъде във този град, защо барони бързешком за свитите си търсят дом, защо били този шум и врява? [555] Отвърнал старецът тогава: „Пристигат рицари безчет в града ни, драги сир, отвред и всеки е дошъл насам, че утре празник най-голям [560] очакваме, затуй тълпи се стичат и градът не спи. Когато почнат празненствата, отново ще крещи тълпата, че върху сребърен статив [565] ще види тя сокол красив, на пет години или шест. За всеки рицар ще е чест такъв сокол да притежава26. Ала наградата се дава [570] на този, който дама има по ум и хубост несравнима и е готов пред всички даже със меча си да го докаже, реши ли някой рицар друг [575] това да му оспори тук27. На победителя се пада соколът скъп да е награда. Дошъл е пак народ безброен да види кой е най-достоен.“ [580] Ерек задал му най-подир и друг въпрос: „Простете, сир, но много искам да узнам какъв е онзи рицар там със щита, пищно украсен [585] във син и във златист десен. Аз виждам редом с този рицар неземно хубава девица и някакво джудже с камшик.“ Отвърнал бедният старик: [590] „Тоз рицар ли? Два пъти той сокола взе без кръв, без бой. Кой смее с него да се бори, наградата да му оспори! Тук обичаят открай време [595] гласи, че ако някой вземе сокола трети път, тогава за него вечно той остава, без право някой да се бие, сокола за да придобие.“ [600] Яда си не прикрил Ерек и рекъл: „Мразя тоз човек и ако бях въоръжен, не би било проблем за мен да му оспоря с меч сокола. [605] Сир, само за едно ви моля, разчитайки на щедростта ви и благородните ви нрави: снабдете ми с въоръжение, със старо, с ново — без значение.“ [610] Васалът рекъл: „Друже, днес молбата ви за мен е чест! Ще дам за вашите успехи най-хубавите си доспехи — прекрасна ризница кована, [615] сред петстотин бе тя избрана, обувки скъпи, леки, нови и със стоманени обкови, здрав шлем със ремъци обшит и чисто нов метален щит. [620] Щастлив съм, че ще мога вам кон, копие и меч да дам — те ваши са от този час.“ „Ах, сир, признателен съм аз! Но все пак идвам отдалеч, [625] сам имам здрав, челичен меч и кон — за воинското ми дело обучен е съвсем умело. С голяма благодарност аз приемам другото от вас. [630] Но още нещо аз желая, изпълните ли го, накрая ще ви се отблагодаря, реши ли Бог да победя.“ Отвърнал старият васал: [635] „Каквото съм ви обещал, за вас аз всичко ще направя. Какво сега ви притеснява?“ Ерек отвърнал, че в дуела държи сокола да спечели [640] за дъщеря му — като дар за несравнимия й чар. Че неин рицар ще е той и в предстоящия двубой заради нея ще се включи, [645] наградата за да получи. И продължил: „Любезни сир, ще кажа кой съм най-подир, кого сте приютил у вас. От кралски славен род съм аз, [650] баща ми Лак е властелин, а аз, Ерек, съм негов син. От три години съм, сеньор, към Крал-Артуровия двор. Не знам дали до този ден [655] сте чували за Лак и мен, но ако ме въоръжите и щерка си ми поверите, тържествено ви обещавам, не само че ще се сражавам [660] геройски за онази птица, а и че щерка ви кралица ще стане в моята страна. Харесах си я за жена и с мен три града ще владее28.“ [665] „Ерек? От радост чак немея. Та вашият баща е Лак?“ „Да, домакине мил и драг.“ Отвърнал с развълнуван глас васалът: „Всеки тук от нас [670] е чувал хубави неща за вас и вашия баща. Харесвам ви и съм щастлив, че смел сте, умен и учтив и с радост, без да възразявам, [675] аз щерка си ви поверявам.“ И, хващайки я за ръката, завел пред него дъщерята. Ерек пък бил щастлив, че има освен доспехи и любима. [680] След всичко чуто засиял от радост старият васал, а майката се просълзила. Девойката не промълвила ни дума… С радост във душата [685] тя в миг разбрала, че съдбата непредвидимо, изведнъж я свързва с този славен мъж с тоз бъдещ крал, и че кралица ще стане скромната девица. [690]

26

Ст. 569: Ловът със соколи е сред най-престижното ловуване през Средновековието. Дресираните птици стрували скъпо. Между мотивите за лова на белия елен и за ловния сокол има симетрия. Ловът на елена води до излъчване на най-красивата девойка в двора на Артур, соколът пък е награда за дамата на най-добрия рицар в турнира. И в двата случая победителка е Енида.

27

Ст. 576: Условие за признаване на женската красота е дамата да има застъпник в лицето на рицар, готов с меч да отстоява физическото съвършенство на своята избраница. Воинското и естетическото начало са неразривно свързани.

28

Ст. 665: Първоначално Ерек избира Енида от социални съображения: да бъде негова дама на предстоящия турнир; да й осигури по-добро социално положение. В тези случаи той иска ръката на девойката не от нея, а от баща й.