Выбрать главу
        До късно през нощта стояли но щом леглата им застлали със бели пухени постели, словата бързо отлетели и всички легнали да спят. [695] Ерек не го ловял сънят и щом се зазорило пак, с васала вече бил на крак. Отишли в манастир до тях, помолили един монах [700] Светия дух да почете с молитва, после меса те изслушали и със смирение накрая сторили дарение, в параклиса се поклонили [705] и към дома се устремили29. Ерек, изпълнен с гняв и дързост доспехите получил бързо, дори красивата девица помагала на своя рицар [710] със чудна сръчност, не с магия30. Обувки му донесла — тия със ремъците и с обкова — пристегнала му броня нова и шлем му сложила кафяв, [715] и меч му дала — лек, но здрав: тъй тя като за люта бран стъкмила рицаря припрян. Довели коня му най-сетне и той побързал да се метне. [720] Донесла девата и щит, и копие — с връх страховит. Провесил този щит нелек на ремък през врата Ерек, а после копието взел, [725] към домакина се навел и казал: „Сир, благодаря! Гответе свойта дъщеря, защото за сокола двама ще идем, тя е мойта дама, [730] тъй както се разбрахме с вас.“ След миг бащата беловлас докарал й прекрасен кон — червен параден вихрогон. Е, сбруята му не блестяла, [735] защото беден бил васалът, но все пак ставал за езда. На коня сложили юзда и щом бил вече оседлан, без наметало и колан [740] възседнала го дъщерята. Опрял крака на стремената, Ерек през пътната врата излязъл пръв, след него тя, а дамата и домакинът [745] последвали ги, за да минат с тях през разбудения град. И всички хора, стар и млад, по улиците оживени в тях вглеждали се удивени [750] и с неприкриван интерес се питали: „Отде ли днес се появи тук този рицар? За да е с тази хубавица, той явно е и горд, и смел [755] и с право може на дуел да спори с друг, че тук май няма по-хубава от тази дама.“ Един твърдял: „На тях се пада соколът да им е награда“. [760] А друг девицата красива с възторжени очи изпивал. „Младежът кой е? — питал трети — Изглежда силен… И напет е!“ „Не знам!“ „Не знам!“ „И аз не знак, [765] но явно е храбрец голям. Я вижте новата му броня и щита, копието, коня!… Как язди леко и свободно! Навярно е от коляно благородно… [770] Истински левент! И е добре въоръжен.“ Ала Ерек и дъщерята не спрели никъде в тълпата, а чак до скъпия сокол, [775] край сребърния му конзол
вернуться

29

Ст. 706: Сутрешната молитва на героя е условна прелюдия към действие или подвиг, които са съвършено чужди на християнския морал.

вернуться

30

Ст. 711: В противопоставянето на сръчността и магията долавяме две разбирания за умението и за изкуството, които през Средновековието често се конкурират — човешкото майсторство и свръхестествената дарба. Като подчертава, че Енида не е фея, Кретиен отхвърля приказното начало от келтския субстрат.