Тук моят разказ ще е кратък:
Идер с девицата, с джуджето [1085]
преминали леса, полето
по своя път предначертан
и стигнали в Карадиган.
На външния балкон стояли
Говен, сеньор Ке — сенешалът [1090]
и група рицари подбрани.
И както там били събрани,
съгледали отвън тогава,
че трима души приближават.
Сеньор Ке пръв ги забелязал [1095]
и на Говен веднага казал:
„Сир, май че виждам онзи рицар,
за който нашата кралица
разказваше как без стеснение
подложил я на унижение. [1100]
Да, той е, идват трима, ето
и дамата му, и джуджето.“
„Да, вярно! — казал му Говен. —
Това е той и според мен.
По правия, отъпкан път [1105]
и тримата към нас вървят.
Държи се рицарят на коня
и с меч е, но с разбита броня.
Кралицата ще го познае,
ако тук някъде сега е. [1110]
Ке, поканете я при нас.“
Той тръгнал бързо и тозчас
открил я в нейните покои:
„Госпожо, помните ли кой
удари вчера във гората [1115]
придворната ви по ръката?“
„Отлично помня, сенешале.
Какво ли ново сте разбрали,
та питате ме пак и днес?“
„Преди минута, ваша чест, [1120]
видях млад рицар кон насам
да язди. Той не беше сам,
кралице скъпа, според мен
бе от девойка придружен,
едно джудже на кон с тях беше [1125]
и във ръка камшик държеше.
Май то Ерек бе наранило.“
А тя не се подвоумила
и рекла: „Хайде да вървим
на място да се уверим. [1130]
За миг да зърна аз васала,
веднага бих го разпознала
и истината ще ви кажа.“
„Елате да ви го покажа —
отвърнал Ке. — Говен ви кани [1135]
при рицарите си, събрани
там горе на балкона вече.
Оттам видяхме отдалече,
че идва този странен рицар.
Но, да побързаме, кралице.“ [1140]