Ерек и Енида [bg]

        Щом като чула с изумление Ерек, че имал намерение да иде да представи в двора, [1355] пред краля своята изгора със нейната наметка бяла, закърпена и излиняла, тя с графа тихо споделила: „Сир, племенницата ви мила [1360] е с дреха кърпена, протрита; с Ерек тя явно е честита, но ако тъй отиде там, за вас ще е огромен срам.“ А графът казал: „Мила моя, [1365] разбрах! От дрехите си, моля, най-хубавата изберете и лично й я подарете.“ Ала Ерек ги чул тогава и казал: „Дума да не става. [1370] И разберете най-накрая, че нова рокля не желая за дар на моята девица освен от нашата кралица39.“

        Щом братовчедката разбрала [1375] целта му, тя не настояла, но рекла: „Сир, като държите с наметката й да вървите, така да е, ала тогаз друг дар ще ви предложа аз [1380] за братовчедката ми мила, наместо роклята от свила. Три расови жребци аз имам и са от класа несравнима; на цвят са дорест, чер и сив. [1385] И кралят няма по-красив от сивия40, той по земята лети по-бързо от стрелата или от птиците в небето. Той бърз е, но е кротък — ето [1390] за девата ви дар чудесен и за обяздване е лесен, дете дори ще се оправи, не хапе, скокове не прави. Подобен кон не се намира [1395] и толкоз плавно галопира, че ти се струва при езда, че си на лодка по вода.“ Ерек отвърнал: „В този свят не знам подарък по-богат, [1400] ако и тя го одобрява, тогава аз не възразявам. Веднага тази дева мила на свой слуга разпоредила: «За сивия жребец идете, [1405] седлото, друже, му сложете и го докарайте сега.» Изтичал сръчният слуга за коня, без да губи време, седло му сложил, двойно стреме, [1410] а после на жребеца скочил и към момата го насочил. Ерек, щом конят се показал, достойнствата му забелязал похвалил ги, доволен бил [1415] и на слугата наредил жребеца сив в обора бърже до неговия кон да върже.

        Щастливи, в тази късна вечер, се разотишли всички вече. [1420] И графът също се прибрал, но на Ерек той обещал че утре, пукне ли зората, ще дойде пак, да го изпрати. Във сън преминала нощта, [1425] Ерек за път на сутринта се стегнал, казал, че желае конете им да оседлаят. Събудил девата веднага да почва също да се стяга [1430] и бързо те били готови. Барони, дами в дрехи нови пристигнали, да се простят с Ерек и с щерката пред път. Младежът, графът, дъщерята [1435] конете яхнали. Момата сокола носела в ръка и му се радвала така, като че от сокола няма в света богатство по-голямо. [1440] Веселие навред царяло, ала ги чакала раздяла и благородникът попитал Ерек дали не иска свита от рицарите му, та днес [1445] така да му окаже чест. Ерек отказал: искал сам с девойката да иде там, а не със свита като тази. На всички «Господ да ви пази!» [1450] той рекъл, а пък графът мил с прегръдки с тях се разделил и най-сърдечно казал: «Сбогом!» Васалът и жена му много се радвали, но и скърбели [1455] и радостни сълзи пролели. Тъга обзела и бащата,