Ерек и Енида [bg]

и майката, и дъщерята.
Родителите всеки път
тъгуват, щом се разделят [1460]
с децата си. Та и тогава
те изпроводили с такава
любов и мъка дъщеря си,
макар да знаели прекрасно,
че тя във кралски двор отива [1465]
и че с Ерек ще е щастлива.
Сълзи от щастие и мъка
те ронели при таз разлъка,
в гръдта сърцето им се свило,
макар че щели на венчило [1470]
с Ерек детето си да пратят.
През сълзи майката, бащата,
говорейки й думи мили,
със щерка си се разделили.
Ерек набързо се сбогувал, [1475]
защото искрено жадувал
за подвига си да разкаже
в двореца, а и да покаже
на достолепната кралица,
че води прелестна девица, [1480]
тъй нежна, умна и красива,
че той от обич се опивал
и колкото я съзерцавал41,
все повече се възхищавал,
и очарован, развълнуван, [1485]
той непрестанно я целувал.
С възхита гледал й лицето,
устата розова, нослето,
косата — като златна свила,
с които го била пленила. [1490]
Разглеждал стройното й тяло,
брадичката, челото бяло,
ръцете, нежните й длани,
очите — ясни, замечтани.
Тя също в трепетно мълчание [1495]
разглеждала го с обожание
и двамата на свойта младост
любували се с чиста радост.
В съюза си великолепен
били достойни в равна степен [1500]
един за друг: по красота
и по душевна чистота,
по ум, по щедрост, по учтивост,
по доброта и отзивчивост.
Та как не ще се затрудниш [1505]
в стремежа си да прецениш
кой е по-хубав, по-сърдечен.
И явно всеки бил увлечен
по другия с еднаква сила,
съдбата щом е отредила [1510]
да се сберат един със друг
като съпруга и съпруг.
И хванали се за ръка,
до обед яздили така
и стигнали в Карадиган. [1515]
А дворът вече бил събран
и всеки с трепетна надежда
за тях от кулата се вглеждал.
И Гениевра там отрано
била и чакала припряно. [1520]
Пристигнал и самият крал,
След него Ке, и Персевал,
Говен (в очакване на вест)
и Тор — синът на крал Арес,
и виночерпецът Люкан [1525]
сред рицарите бил смълчан.
Щом зърнали в далечината,
че идват рицарят с момата,
бароните Ерек познали
и го посрещнали с похвали. [1530]
Артур, жена му, всички хора
се радвали, че с тях във двора
е пак Ерек, защото той
на всеки бил любим герой.
Щом двойката се приближила, [1535]
кралицата се устремила
да ги посрещне. После кралят
и всички ги наобикалят,
и с радост възхваляват Бога
след преживяната тревога. [1540]
Харесал милата девица
Артур и като предан рицар
помогнал й, та с лекота
от коня си да слезе тя.
Подал й той ръка вежливо [1545]
и я поканил най-учтиво
в препълнената тронна зала.
След тях кралицата вървяла
щастлива, под ръка с Ерек.
«Госпожо — казал той с респект, [1550]
днес снизходителна бъдете
и девата ми приемете
във този вид — със стара дреха.
Така облечена аз взех я.
Да, тя е щерка на васал, [1555]
но той все в бедност е живял,
тъй както много честни люде,
макар безспир да се е трудил.
Жена му — мила и добра —
на благородник е сестра. [1560]
По род и хубост дъщерята
днес няма равна на земята
и я харесах за жена.
На нежните си рамена
от бедност носи дреха бяла, [1565]
закърпена и извехтяла.
Да бях склонил, тя би облякла
и нови рокли. Пълна ракла
предложи нейна братовчедка
плюс чудна кожена наметка, [1570]
но аз отказах този дар.
Държах пред моя господар
и вас да дойде в този вид.
Госпожо, аз ще съм честит,
ако сега благоволите [1575]
самата вие да дарите. —
със нови дрехи мойта мила.»
Кралицата не възразила:
«Постъпили сте, сир, чудесно.
За мен ще бъде много лесно [1580]
прекрасни дрехи да предложа
от свила и най-скъпа кожа.»